"Само истински учените продължават да се учат, невежите предпочитат да поучават."

Любопитно

Завоеванията на Александър Македонски. Възникване и разпадане на неговата държава

За походите на Александър Македонски са писали много писатели и философи, но малко са запазените извори от онова време. Само късните автори съобщават за неговите многобройни писма и разпореждания, за царския дневник - ефемериди, който водели специално назначени хора, а също и за авторите на първите биографии на Александър, и за характера на техните трудове, които понякога се цитират.

Най-значителни са трудовете на Ариан - малоазийския грък от римската провинция Витиния. Той писал в средата на II в. пр.н.е. Главното от неговите съчинения е "Анабазисът на Александър" , в седем части, в което е описана предимно военна история. Продължение на "Анабазисът на Александър" е друго съчинение на Ариан - "Индия". В началото на II в. пр. Хр. Плутарх написал "Биография на Александър", "За фортуната / добрата съдба/ на Александър Велики", в което се опитва да обясни причините за неговите успехи. За завоеванията на Александър и възникването на неговата държава пише и Диодор в неговата "Историческа библиотека" - /ХVII книги/.

Съществува обаче и отрицателна традиция за дейността на Александър. Внимание на тъмните страни от дейността на завоевателя, отделя в съчиненията си римския историк от средата на І в. пр. Хр. Квинт Курций Руф. Неговата "История на Александър Велики" се състои от десет книги, които са стигнали до нас с изключение на първите две, и с неголеми пропуски в средата. Същата отрицателна традиция за Александър и дейността му се забелязва в "История на Филип" от Помпей Трог, които са запазени в кратко резюме от Юстин. Някои ценни сведения за дейността на Александър съдържа "География" на Страбон. Малко настрани от античните източници стои "Роман за Александър" от Псевдокалистен, т.е. грешно приписван на Калистен, един от спътниците на Александър

Александър Македонски е роден през 356 г. пр. Хр. в Пела , столицата на македонската държава, баща му Филип II е неин цар, а майка му се е казвала Олимпиада. За раждането и произхода на Александър Македонски се носят какви ли не слухове и легенди - че наистина е син на цар Филип II и царица Олимпиада, че майка му като девойка, принцеса на Епир, е била изпратена като първа жрица да участва с други хетери в поредния ритуал "Тайнствата на Кабирите" в храма светилище на о.Самотраки. На този ритуал били зачевани хора, полубогове и богове. Освен жреците на светилището, там са присъствали жреци - гости от Хефес, от Египет, от Делфи и от други светилища. Между многото гости и поклонници бил и бъдещият личен съветник и жрец на Ал. Македонски - Аристандър. Именно той в дните на ритала е чул заклинанието на Олимпиада.

"Скрито величие на Амон, слез в твоята рабиня, почети твоята съпруга. Дай й този син , който ще ти бъде посветен, дай й сина, който ще бъде твоя ръка на земята !"Да царува над хората, да царува над народите! Скрито величие на Амон, скрито величие на Зевс,........…”

За образованието и възпитанието на Александър били привлечени много педагози начело с Аристотел- велик мислител и учен на древна Елада, който дванадесет годишен постъпил в атинската академия и в течение на двадесет години останал съратник на Платон.След неочакваното убийство на Филип II, единствен негов наследник и главнокомандващ , силната македонска войска станал Александър. Замисленият план за поход на изток и завоюване на персийската държава се отсрочил с две години заради смъртта на Филип II.

През втората половина на IV в. пр. Хр. персийската държава все повече отслабвала. Персийският цар Артаксеркс III се опитвал без успех да укрепи централната власт. Главната военна сила били гръцките наемници, а не местните войски. През 338 г. пр. Хр. Артаксеркс бил убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабили държавата, на престола се възкачил Кодоман, който приел името Дарий ІІІ /336-330 г.пр. Хр./. Както беше споменато убийството на Филип II забавило с две години началото на похода срещу Персия. Идеологически и политически походът трябвало да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Елада и светотатството с гръцките светини по време на похода на Ксеркс през периода на гръко-персийските войни. Към тази основна идея Александър прибавил и отмъщение за убийството на Филип, което според официалната версия, било организирано от персийския цар. През пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър Македонски преминал Хелеспонт с 30 000 пехотинци и 5 000 конници. Персийският флот не попречил на прехвърлянето и това била първата сериозна стратегическа грешка на персите. Слаби страни на персийската армия били, както отсъствието на единно централно командване, така също и липса на единство в организацията, във военните методи, и нейната разноплеменност. Както вече беше казано, важна част от персийската армия съставлявали наемниците, предимно гърци. Начело на гръцките наемници на персийска служба бил Мемнон, талантлив гръцки военно началник от Родос. Той предложил на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план бил отхвърлен и било взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия състоящата се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разположила на високия десен бряг на река Граник, която се вливала в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменон, имали лоша позиция на отсрещния нисък бряг. Въпреки това те преминали реката, където битката започнала.

Лошото командване на персите станало причина те да бъдат разбити. Останалите живи 2 000 наемници били взети в плен, и изпратени в Македония като роби. След победата при Граник Александър Македонски тръгнал на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. Гръцките градове го приветствали като победител. Единствено градовете Милет и Халикарнас оказали съпротива, но след ожесточен щурм двата града били превзети от македонците и наказани. Според някои източници, за Александър били характерни бързината на действията и находчивостта дори при неочаквани действия. Пример за това е, че в древната столица на Фригия, град Гордион, след като не успял да развърже сложния Гордиев възел, Александър извадил меча си и го разсякъл. Съществувало поверие, че този който развърже Гордиевия възел ще владее Азия.

В края 334 г. и началото на 333 г. Александър Македонски завладял голяма част от Мала Азия. Той водел предпазлива политика. Отнасял се с уважение към местните обичаи, не увеличавал данъците, както и не променял в не гръцките области местното управление. По същото време персийския цар Дарий ІІІ събрал и подготвил голяма армия. В средата на 333 г. той потеглил с нея в Северна Сирия за среща с Александър.Срещата между двете армии станала през есента на 333 г. при град Исав Противниците разделяла неголямата река Пинар. Битката завършила с победа за Александър. Дарий ІІІ избягал, а Александър Македонски взел голяма плячка- целият богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците били майката, жената и двете дъщери на Дарий III. В резултат на тази победа финикийските градове признали властта на Александър. Само град Тир не отворил вратите си на македонската армия. След няколко щурма през 332 г. пр. Хр. Тир бил превзет, ограбен, а населението му поробено. След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започнал преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпвал цялата персийска територия до Ефрат, голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за жена на македонския цар. Парменион съветвал да се приемат тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказал. По време на преговорите Александър за пръв път заявил намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Тир и източното крайбрежие на Средиземно море, Александър Македонски тръгнал към Египет.

В 332 г. пр. Хр. персийския сатрап на Египет тържествено посрещнал и му придал властта и хазната. Там Александър почел египетските обичаи и дори отишъл на поклонение в оазиса Сива при оракула на бог Амон. Това посещение имало политическа цел. Оракула на Амон уважавали не само египтяните, но и народите от Азия, а също и гърците и македонците, които отъждествявали Амон със Зевс. Чрез жреците Амон го обявил за свой син. Това била политическа и идеологическа подготовка за по-нататъшния етап от завоевателните походи на Александър на Изток. Малко преди пътуването до Сива, през същата 332 г. в делтата на Нил, той основал град Александрия , който станал най-големия икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие. През пролетта на 331 г. започнал вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгнал от Египет на североизток в Азия по посока към Северна Месопотамия. Войската на Александър Македонски преминала реките Ефрат и Тигър, и през есента 331 г. пр. Хр. в равнината до селцето Гавгамела се състояла решителната битка. Войската на персийския цар Дарий била разбита, а самият той избягал. Въпреки, че македонската конница изминала 80 км. през нощта, не успяла да го залови. В битката при Гавгамела персийската държава загубила главните си военни сили.

Както Египет, Вавилон посрещнал Александър като цар. Вавилонските жреци го провъзгласили за цар на Вавилон. По заповед на Александър бил възстановен храма на Мардук /разрушен от персите/. След Вавилон, Александър превзел Суза,където заграбил огромни съкровища и част от хазната на персийския цар. На изток от Суза започвала коренната територия на персийската държава - Персида. Древната персийска столица Персеполис била завладяна и старият дворец на Ксеркс бил изгорен в знак на отмъщение за разрушаването на Атина по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намирала в Персепол, попаднала в ръцете на Александър. В началото на 330 г. македонската армия тръгнала от Персида към Мидия. В Екбатана - древната столица на Мидия, по това време се намирал Дарий III. Когато научил за приближаването на Александър, той, отстъпил на изток с останалите му още верни войски.

След като завзел Екбатана, Александър Македонски оставил там Парменион за главнокомандващ, като му поверил охраняването на ограбената военна плячка и заграбената преди това хазна на персийските царе. По време на бягството си на изток Дарий бил лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, начело със сатрапа на Бактрия Бес, след което Бес убил Дарий.

В 330 г. пр. Хр, след смъртта на Дарий III , била осъществена цялата обявена от Александър в началото на завоевателния поход програма. Но той обаче не прекратил войната. Александър се обявил за законен наследник на персийския цар и отмъстител за неговата смърт. А тъй като убиецът на Дарий III, Бес, избягал в Средна Азия, то Александър започнал да го преследва. Обявявайки се за наследник на персийските царе, Александър изострил тежкия конфликт с македонската аристокрация, която била против подражаването на източните обичаи от него. Започнали доноси за заговори, в резултат на които Александър убил своя най-добър военачалник, Парменион както и неговият син Филот.

По време на пир в Мараканд през 328/7 г. Александър убил своя приятел Клит, който го упреквал, че поставя на второ място интересите на македонците след тези на персите и другите завоювани народи. Македонският цар се опитал да въведе персийския обичай на проскинезис - от гръцки това означавало поклон до земята пред царя. Във връзка с един заговор бил убит и историографа на Александър - Калистен, който отказал да прави проскинезис. В желанието си да се сближи с местната аристокрация Александър се оженил за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт. В движението си на изток Александър строял градове-крепости, в които оставял македонски гарнизони. Гръко-македонските войски завзели Хиркания Партия, Ария, Дрангиана и Арахозия. През пролетта на 329 г. пр. Хр. Александър се прехвърлил през Хиндукуш и пристъпил към завоюването на Бактрия и Согдиана, най-силните и независими източни сатрапии.

В Бактрия бил заловен, а в Екбатана убит Бес, който преди това се провъзгласил за нов цар под името Артаксеркс IV като продължител на династията на Ахеменидите. Александър Македонски успял да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана - Мараканд. Умората на армията и промяната в личния й състав се отразили върху по-нататъшния поход. Засилвало се и недоволството на старите македонски военачалници от Александър Македонски. Като се приближил до северозападната граница на Индия и чул за богатствата на този край, Александър решил да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той използвал борбите на индийските държави и навлязъл в Индия.

Край река Хидасп, където станала решителната битка с индийския цар Пор, Александър основал два града - Никея / град на победата и Буцефалия / на името на неговия кон Буцефал/ след което тръгнал по-нататък на изток. Армията се приближила до река Хифазис, и тук войните на Александър започнали бунт и отказали да вървят по-нататък. Той бил принуден в 326 г.пр. Хр. да прекрати похода, който продължавал повече от осем години. Армията се върнала към река Хидасп. Там бил построен голям флот. Една част от войската била натоварена на корабите, а останалите тръгнали пеша по течението на река Хидасп. Завръща та се армия преодолявала по пътя си съпротивата на местните племена и потискала значителни въстания на покореното преди това местно население. В началото на 324 г.пр. Хр. сухопътната армия и флотът стигнали до Месопотамия. През първата половина на 324 г. пр. Хр., Александър се намирал в Суза, където се заел с организацията и укрепването на своята монархия.

Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближавала до река Дунав и Черно море, на юг стигала до Индийския океан, полуостров Арабия и включвала Египет, Либия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишавала персийската държава. Цялата монархия се задържала в подчинение само чрез силата на оръжието. Александър не изменял обичайните за населението местни форми на управление.

Той вземал и специални мерки за сближаване на неговите македонски и гръцки войни с местното население. В Суза бил организиран пищен брачен празник, по време на който били направени 10 000 сватби на македонски войни с персийки и жени от другите местни народности. Самият Александър също се оженил, а на своите велможи и пълководци заповядал да се оженят за знатни персийски, бактрийки и согдийки. Висшите длъжности в неговата държава заемали представители както на македонската, така и на местна аристокрация.

В 323 г., Александър пристигнал във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата държава. Този най-голям древно източен град той направил своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувствал зле и след няколко дни умрял на 33 години /от треска или от отравяне /.

Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започнала да се разпада веднага след неговата смърт. Първото стълкновение между неговите пълководци станало в двореца във Вавилон край още не погребания цар. Преки законни наследници Александър нямал. За цар бил провъзгласен Филип Аридей - брат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също бил обявен за цар. Реалната власт била в ръцете на влиятелните пълководци. Фактически глава на държавата временно се оказал авторитетния военачалник Пердикас. Той изпълнявал задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както преди, си останал Антипатър. Когато вестта за смъртта на Александър стигнала до Гърция и Средна Азия, там избухнали въстания. Започнали военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започнали междуособни войни между пълководците на Александър - диадохите, а сетне между техните наследници - епигоните. Тези войни продължавали повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердикас се опитвал да се постави над останалите диадохи, обаче те разчитали на своите армии, и не изпълнявали добре заповедите му. Египетският сатрап Птолемей задържал тялото на Александър, което карали от Вавилон в Македония и го погребал в Египет. През лятото на 321 г. пр. Хр. Пердикас бил убит от подчинените му началници. След това убийство, диадохите отново разделили помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпил, обратното, между тях се разпалила междуособна война. Най-могъщите диадохи се борели един с друг и лишавали от власт по-слабите. По-това време в Македония умрял Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент Полисперхон, изпаднал в затруднено положение, тъй като против него се обявил синът на Касандър, също претендиращ за регенство. В азиатската част на империята на Александър скоро след смъртта на Пердикас най-могъщ се оказал Антигон Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендирал сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, в Месопотамия се утвърдил диадохът Селевк. В 311 г. междуособиците между диадохите завършили с мир, но още през същата година по заповед на Касандър били убити Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе се прекъснала фактически, владетел на Македония оставал Касандър. Диадохите формално провъзгласявали автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон останали в Гърция. Македонския гарнизон на Касандър се намирал в Атина и в другите зависими от него градове. Птолемей заграбил островите в Егейско море и отделни пунктове в Пелопонес. В 307 г. Атина била "освободена" от войските на Касандър от Деметрий, сина на Антигон. През 306 г. пр. Хр. Деметрий нанесъл тежко поражение на Птолемей и завзел Кипър. И така 17 години след смъртта на Александър Македонски, в неговата империя се оказали шест съперничещи по между си царе - военно началници, от които само Антигон със своя син Деметрий продължавали опитите да завладеят цялата империя.

През лятото на 301 г.пр. Хр. край град Ипсос станала ожесточена битка между Антигон и Деметрий, от една страна, и Селевк, лизимах и Касандър, от друга. Антигон и Деметрий претърпели пълно поражение. Антигон бил убит, а Деметрий се спасил чрез бягство. След тези събития, опитите за възстановяване на империята се прекратили за дълго време. Тя се разпаднала на няколко държави, сред които се откроявали четири: Македония, държавата на Лизимах в Тракия, държавата на Селевк и държавата на Птолемей. В началото на III в. пр. Хр. Деметрий успял да превземе престола в Македония и да си осигури изключително влияние в по-голямата част на Гърция.

През 288-287 г. Лизимах и царят на Епир започнали военни действия срещу Деметрий и прогонването му от Македония. Деметрий претърпял поражение, а по-късно сам се предал на действащия против него Селевк и след известно време умрял в плен. След края на политическата кариера на Деметрий Лизимах се оказал глава на обширна държава, която се състояла от Македония, Тракия и голяма част от Мала Азия. Негов най-близък съперник бил Селевк, владеещ огромни територии на изток. В 281 г. пр. Хр. отново избухнала последната кратковременна борба за притежаване на цялото наследство на Александър между двамата последни още живи диадохи /Птолемей, царят на Египет, умрял в 283 г./ В ожесточена битка в Корупедион, Лизимах бил разбит и убит в боя. След победата Селевк започнал поход в Европа, за да завладее Македония, но бил убит в 280 г. от Птолемей Керавън. Той бил подкрепен от македонската армия на Лизимах, която се обявила против претенциите на Селвк за македонския престол.

Армията провъзгласила Птолемей Керавън за македноски цар. След разпадането на царството на Лизимах останали само три големи елинистически държави: на Птолемеите, на Селевкидите и Македония