Какво представлява метаморфозата
Всеки от вас може лесно да я наблюдава при насекомите, за които тя е твърде характерна.
През топлите пролетни нощи на светлината на лампите понякога долита голямото нощно пауново око — най-едрата наша пеперуда. Дължината на всяко едно от предните й крила достига до 8 см. Кой не би искал да я има в колекцията си! Тя учудва всеки с необикновените си размери и с красивите очни петна върху крилата. Ако уловите женски екземпляр, не го убивайте. Ще го познаете по тънките пипала. При мъжките пипалата са дебели и перести. Женското пауново око ще ви снесе яйца. След около седмица от тях ще се излюпят малки гъсенички. Да, именно гъсенички, а не малки пеперуди. Това са, така да се каже, децата на пеперудата. Но те по нищо не приличат на майка си не само по външен вид и по строежа на тялото си, но и по начина на живот. Тялото на гъсениците е силно удължено. То е съставено от голям брой повече или по-малко еднакви пръстенчета. На предния край ясно личи закръглената глава, снабдена със здрави челюсти и малки, просто устроени очички. Пипала липсват. На предния край на тялото се намират три двойки съвсем къси крачка. Към задния му край също има крачка, но те имат по-различно устройство от онези на предния край. Със здравите си челюсти гьсеничките лакомо гризат листата на различни дървета. Бихте могли да ги отгледате, ако им давате клончета от слива, натопени във вода. Те лакомо се хранят и нарастват бързо, но по твърде странен начин. Здравата хитинова обвивка на тялото им не може да се разтяга много и ограничава растежа им. Ето защо след определен период на хранене гъсениците остават за известно време неподвижни. Хитиновата обвивка на тялото им се разпуква откъм гърба и през отвора гъсеницата напуска собствената си стара кожа, която й е станала вече тясна. Докато новата й кожа е още мека, гъсеницата бързо нараства. Това събличане на кожите се нарича линеене. То се повтаря няколко пъти.
Отначало гъсениците на пауновото око са черни на цвят с жълти-
Както всички пеперуди, така и пеперудата монарх преминава по време на своята метаморфоза през стадиите гъсеница и какавида.
образувания по повърхността на тялото, подобни на мъниста. След третото линеене те стават зелени със светлосини мъниста. Дойде ли време за шести път да си сменят кожата, те изменят своя красив светлозелен цвят в жълтокафяв и стават неспокойни. След дълго лутане намират скрито местенце, където се успокояват и започват да предат пашкул. Вътре в пашкула те си свалят кожата, но този път от нея не излиза гъсеница, а какавида. Цялото тяло на какавидата е покрито с твърда хитинова обвивка. По нея личат следи от онзи тип начленяване на тялото, който е характерен за пеперудата. Какавидата няма крайници и е почти неподвижна. Тя не поема никаква храна и представлява своеобразен стадий на покой. През време на този стадий се извършва коренно преустройство на вътрешните тъкани и органи на бъдещата пеперуда. Когато това преустройство завърши, хитиновата обвивка на какавидата се разпуква и от нея излиза пеперудата. Тя напуска пашкула през източения му край, където нишките не се съединяват плътно. Отначало крилата й са още малки и набръчкани, но постепенно те се изпъват и само за няколко минути добиват нормалната си големина и форма.
За разлика от своите гъсеници, пеперудите по правило имат крила и устни органи, оформени като хобот и приспособени за приемане на течна храна. Само малък брой видове са вторично лишени или са със закърнели крила и не могат да хвърчат, а някои пеперуди имат закърнял хобот и не се хранят.
Яйце, гъсеница, какавида, пеперуда — това са стадиите, през които минава индивидуалното развитие на всеки вид пеперуда. Но не при всички насекоми развитието протича както при пеперудите. Общото е това, че от яйцето винаги се излюпва
Развитието на жабата става също с метаморфоза. От жабешките яйца не се излюпва жаба, а попова лъжичка. Тя се превръща в жаба едва след известно време.
ларва, която по-силно или по-слабо, но винаги се отличава от възрастното насекомо, което зоолозите наричат имаго. При някои насекоми ларвата слабо се отличава от имагото. За разлика от крилатото имаго тя няма крила и се превръща във възрастна форма, без да преминава през какавиден стадий, т. е. през стадия на покой, който е задължителен при развитието на пеперудите.
Нарастването на насекомите става по време на ларвния стадий. Имагото не нараства на големина. Ако намерите един дребен бръмбар и един едър бръмбар, погрешно е да считате, че дребният е млад и че ще порасне, ако продължава да се храни добре. И двата бръмбара са вече възрастни и няма повече да растат. Ако са различни по големина,това е, защото най-вероятно принадлежат към два различни вида или ако са от един и същ вид, това ще рече, че лар-вите им не са се хранили еднакво добре.
С рязка смяна на формите, т. е. с метаморфоза, преминава развитието и на нисшите гръбначни животни. Спомнете си за поповите лъжички, които през пролетта може да видите в почти всеки воден басейн. Това са ларвите на жабите. От жабешките яйца във водата не се излюпват малки жабчета, а чудновати същества, които отчасти приличат на рибки. Те нямат крака, но затова пък имат дълга, странично сплескана опашка. С нейна помощ те плуват във водата. След като поотраснат, започват да им растат крака, тялото им се скъсява, опашката постепенно изчезва. „Рибката" се превръща в жабче. Взети поотделно, двете форми нямат нищо общо помежду си. Но дали наистина нямат нищо общо? Какъв е смисълът на това превръщане на формите?
Днес биолозите знаят, че както растенията, така и животните на нашата планета не са възникнали такива, каквито са днес. Те са резултат от продължителна еволюция, т. е. от един исторически процес на постоянно развитие и усложняване на жизнените форми. Що се отнася до животните, най-напред Световният океан е бил населен с примитивни едноклетъчни форми. По-късно са се появили примитивно устроени безгръбначни животни. Първите гръбначни животни са били примитивни рибообразни форми. Прадедите на земноводните постепенно са се приспособили за живот на сушата, макар и само във влажни места, близо до водата. От примитивните земноводни са се развили влечугите, а от тях птиците и бозайниците. В днешно време при индивидуалното си развитие земноводните повтарят в основни линии отделните етапи от своето историческо развитие. Техните рибообразни прадеди са живели във водата — във водата живеят и техните рибообразни ларви.
Това, че по време на индивидуалното си развитие (онтогенеза) животните повтарят накратко и в основни линии своето историческо развитие (филогенеза), е било разбрано за пръв път преди повече от сто години от немския зоолог Ернст Хекел. В днешно време тези схващания на великия немски зоолог са известни под названието биогенетичен закон на Хекел. Той е валиден за всички животински организми. И наистина, всяко многоклетъчно животно започва своето развитие от една клетка. Не правят изключение и висшите гръбначни животни — влечугите, птиците и бозайниците. Ако при тези животни не говорим за метаморфоза, това е, защото при тях смяната на формите протича скрито по време на ембрионалното им развитие. При влечугите и птиците ембрионалното развитие се извършва в яйцето, а при бозайниците — в утробата на майката. Но всички гръбначни животни, включително и човекът, започват своето развитие от една клетка. Чрез делението й от нея се развива многоклетъчен зародиш. С това гръбначните животни повтарят забележителното явление, настъпило в природата вероятно преди повече от един милиард години — появата на първите многоклетъчни организми. Зародишите на всички бозайници, включително и на човека, минават през стадии, които напомнят по външен вид и по някои характерни белези безгръбначните животни, рибите, земноводните и влечугите. Всички те минават през стадий с хрилни цепнатини, които са характерни за рибите, и стадий, при който сърцето има две предсърдия и една камера, което пък е характерно за земноводните. Човекът — най-висшето творение на природата — се е появил сравнително неотдавна. Той е произлязъл от човекоподобните маймуни, които са били изцяло окосмени. Ето защо човешкият зародиш преминава в утробата на майката през стадий, по време на който той е изцяло окосмен.
Смяната на формите, която е свързана с индивидуалното развитие, в края на краищата води до оформянето на половозрели индивиди. По-голямата част от много-клетъчните животни са разделнополови, т. е. част от индивидите са мъжки, а друга част — женски. Мъжките и женските на един и същ вид не винаги изглеждат еднакво. Независимо от шегите на модата, лесно може, да определите пола на вашия събеседник. Не е нужно да изреждаме белезите, по които жената се отличава от мъжа. Тези белези са свързани с пола и след приключване на половото съзряване стават особено ясно изразени. Ето защо ги наричат вторични полови белези. Те са причина мъжките и женските на повечето видове разделнополови животни да изглеждат различно. Това явление зоолозите означават като полов диморфизъм.
Източник: сп. "Българска наука", бр.3