Древна Гърция
Съвременните гърци, както и техните предци от древността се наричали елини, а страната, която те населявали, била наречена отрано Елада. Историята на стара Гърция е отделена от нашето време с няколко хилядолетия. Преди 70—80-те години на XIX в. курсовете пo история на стария свят започваха историята на Гърция обикновено, за да не кажем по правило, с т. нар. Омиров или героичен период. Тогава повечето от учените историци, филолози и археолози смятаха, че в Илиадата и Одисеята е отразено развитието на древногръцкото общество през периода от края на XII до VIII в. пр. н. е. Тогава се е смятало, че преди това гръцкото общество не е било достатъчно развито. При това редица паметници на материалната култура, които се виждали и тогава на повърхността на земята било в континентална Гърция, било по островите на Егейско и Йонийско море и които датирали от времето преди Омир, били оставяни без особено внимание. През 70—90-те години на XIX в. вследствие на епохалните находки в резултат на археологическите изследвания в Троя, Микена, Тиринт и Крит в историята на стария свят и специално на старта Гърция настъпи коренен преврат. Увеличиха се преди всичко до неимоверност познанията ни за т. нар. предомирова, или микенска Гърция. Обогатиха се извънредно много и познанията ни за източносредиземноморския свят (Западна Мала Азия, специално Троя) и Егейските острови (на първо място Кипър и Крит). От особено голямо, бих казал, революционно значение е дешифрирането на т. нар. минойско линеарно писмо „Б". С това писмо е написана архивата, открита през 1939 и 1952 г. в Пилос (Пелопонес). Главната заслуга за това епохално откритие принадлежи на английските учени Вентрис и Чедуик. Те успяха да докажат, че езикът, на който е съставена тази архива от глинени плочки (таблички), изписани с клинопис, представя една по-ранна, т. е. по-старинна степен на Омировия гръцки език. За откритието на двамата английски учени допринесоха немалко и творческите усилия на нашия езиковед акад. Вл. Георгиев, както и на руския учен проф. С. Я. Лурье. Особено подчертани са успехите на Вл. Георгиев в тази насока, въпреки, че когато се занимаваше с тези проблеми, той нямаше достъп до целия изворен материал, е който разполагаха по понятни причини Чедуик и Вентрис. Дешифрирането на минойското писмо „Б", макар и още ненапълно завършено, даде възможност на редица учени изследователи да нарисуват въз основа на пилоските надписи в едри черти картината на социално-икономическото, политическото и културното развитие на човешкото общество в предомирова, или микенска Гърция.
Микенско-гръцкото общество се очертава в тези трудове като едно ранно класово общество, което достигнало връхната точка на своето развитие към края на XV и главно през XIV и XIII в. пр. н. е.
След микенския период от развитието на Гърция настъпил Омировият, или героичният период от нейната история, който в христоматията е илюстриран чрез многобройни откъси от Илиадата и Одисеята.
Следващият (архаичният) период е онагледен чрез съответни откъси от творчеството на Хезиод и на ранните гръцки лирици. Привлечени са и немалко откъси от съчиненията на големите гръцки исторически писатели, чието съдържание отразява историческото развитие през тези два периода и главно през втория от тях, наречен още период на великата гръцка колонизация.
Класическият период от историческото развитие на древна Гърция е илюстриран предимно чрез откъси от съчиненията на големите древногръцки историци и чрез редица епиграфски паметници с важно историческо значение.
ВЪЗГЛЕДИТЕ ВЪРХУ ПОЛИТИКАТА И ИКОНОМИКАТА НА СТАРОГРЪЦКИТЕ ИСТОРИЦИ И ТЕХНИТЕ ПОХВАТИ
Целта, която преследвал Херодот чрез своето съчинение
Следващите по-долу издирвания на халикарнасеца Херодот се съобщават; за да не би от времето да се заличат от нашата памет деянията на хората, също така и за да не потънат в безславно забвение огромните и достойни за удивление подвизи, извършени отчасти от елините, отчасти от варварите, но главно с цел да не би да бъде забравена причината, поради която избухна войната [Гръко-персийската] помежду им.
Херодот и неговите извори
Херодот, II, 99
Дотук аз изложих резултатите от личните си наблюдения, от собствените си заключения и издирвания, с които се сдобих чрез разпитване; в следващото изложение аз ще предам разказите на египтяните, тъй както ги слушах, като прибавя тук-таме и своите лични наблюдения.
Херодот, IV, 95
Както узнавам от гърците, които населяват крайбрежието на Хелеспонт и Понт, този Залмоксис(Тракиецът Залмоксис бил племенен първенец и върховен жрец у ге тите, които населявали значителен сектор от западния.бряг на Черно море както и неговия хинтерланд. Всред тези траки Залмоксис бил почитан като полубожество) бил човек и [в миналото] бил роб на остров Самос...
Херодот, IV, 96
По отношение на всичко това, както и по отношение на разказа за подземното жилище [на Залмоксис] аз нито се отнасям с недоверие, нито пък вярвам особено много, но ми се струва, че същият този Залмоксис е бил роден много години преди Питагор.
Херодот, VII, 152
Аз съм длъжен да предавам в изложението си онова, което се разказва, но не съм длъжен да вярвам на всичко това и тази забележка важи за цялото ми изложение.
Вярата на Херодот в предзнаменования и в намесата на божеството в човешките дела
Херодот, I, 207
Присъствуващият обаче там [на съвещанието] лидийски княз Крез осъдил това мнение и предложил тъкмо противоположен на тоя план със следните думи: „Тъй като Зевс ме предаде в твои ръце, аз обещах още от самото начало, царю, да отблъсквам по възможност всякаква беда от твоя дом. Страданията, които ми се струпаха, станаха за мене горчив урок. Ако си мислиш, че си безсмъртен, и си въобразяваш, че е такава и войската, която предвождаш, в такъв случай съвсем не би имало смисъл да казвам мнението си. Но ако ти съзнаваш, че си човек и че онези, над които властвуваш, са също тъй хора, знай преди всичко това, че човешките дела представляват кръговрат и че този кръговрат не допуска едни и същи хора да бъдат винаги щастливи."
Херодот, VII, 10
„Ти виждаш как божеството поразява с мълния онези живи същества, които се издигат над другите, като не им позволява да се превъзнасят. И, напротив, дребните животинки не го дразнят; ти виждаш също така, че божеството пуска своите мълнии върху най-големите здания и върху най-високите дървета. Изобщо божеството обича да поразява всичко онова, което се издига над другите. Подобно на това и по същата причина една огромна войска може да бъде сразена от малочислени сили, в случай че божеството й завиди и всее страх в нейните редове или пък я порази с мълнията си. В случая такава войска загива от недостойна смърт. Изобщо божеството не търпи друг освен него да има високо мнение за себе си."
Херодот, VI, 27
Божеството изпраща обикновено предзнаменования, в случай, че градът или народът са заплашени от тежки бедствия.
Херодот, VI, 18
След като разбили йонийците в морска битка, персите обсадили Милет откъм сушата и откъм морето и като подкопали стените, употребили всевъзможни средства и превзели окончателно града на шестата година от въстанието на Аристагор. Жителите на града били заробени, което бедствие съвпадало с предсказанието на оракула за Милет.
Херодот, VII, 57
След като цялата войска била прехвърлена и преди да потегли тя по-нататък на път, станало голямо чудо. Ксеркс не му обърнал никакво внимание, макар че то било лесно за отгатване. Един кон родил заек. Това чудо означавало ясно, че Ксеркс води войската си срещу Елада с всичкия възможен разкош и великолепие, но на обратния път той ще спасява на същото това място живота си с бягство.
Херодот проявява критичност към фантастични измислици
Херодот, IV, 105
За неврите(Скитско племе, което населявало днешна Зап. Украйна), които били магьосници и измамници, се разказва от скитите и елините, които живеят в Скития(Географските граници на Скития са се менели през различните епохи на древността. В случая се разбира главно просторът по северното и северозападното крайбрежие на Черно море, включен между долното течение на реките Истър (Дунав) и Танаис (Дон)), че всяка година по веднъж всеки невър се превръщал по за няколко дни във вълк, а след това отново приемал човешки образ. Аз лично не вярвам на тези разкази, но въпреки това тези неща се разказват и онези, които ги разказват, се кълнат в онова, което говорят.
Херодотф,V, 9—10
9.Никой не може да каже със сигурност каква е страната, която е разположена на север от Тракия, и какви племена я населяват. Струва ми се обаче, че отвъд Дунава се простира безпределна пустиня. Аз познавам само едно племе отвъд Дунава. То се нарича сигини и има мидийска носия...
10.По думите на траките земята отвъд Дунава била пълна с пчели и затова през нея не могло да се мине по-нататък. Струва ми се обаче, че тези разкази не заслужават доверие, защото е очевидно, че пчелите не понасят студа, а аз смятам северните страни необитаеми именно поради студовете. Такива неща се разказват за тази област.
Из политическите възгледи на Херодот
Херодот, III, 80
Откъс от речта на персиеца Отан, един от участниците в съзаклятието (Това съзаклятие било организирано през 522—521 г. пр. н. е. от няколко персийски знаци, между които бил и Дарий I Хистасп.), в което участвувал и Дарий I Хистасп.
„Аз съм на мнение, че никой от нас не бива да стане едноличен владетел. Това нито е приятно, нито пък е добро. Пък как би могла държавата да бъде добре уредена при наличието на еднолично управление, когато монархът има възможност да върши, каквото му скимне, без да дава отчет за делата си? Даже и най-добрият мъж, облечен в такава власт, не би могъл да запази нормалния си начин на мислене. Благата, с които самодържецът е обкръжен, пораждат у него високомерие и своеволие, а завистта е вродена открай време у човека. С тези две черти на характера той се опорочава напълно... Което е най-важно обаче, той нарушава установените открай време обичаи, изнасилва жените и избива гражданите без присъда. Що се отнася до управлението на народа, то преди всичко има най-прекрасното име „изономия" [равенство пред законите]. На второ място, народът не върши нищо от онези неща, които извършва самодържецът. Народът назначава длъжностните лица с жребие и всички длъжности при народа подлежат на отчет и отговорност. Всички решения стават достояние на общото събрание. Затова аз застъпвам мнението да премахнем монархията и да предоставим властта на народа, тъй като всичко зависи от болшинството." Такова било мнението, което застъпвал Отан.
Херодот, V, 78
Така пораснала мощта на атиняните. Не само този, но въобще всички случаи показват колко драгоценни са еднаквото право и свобода на словото. И наистина, докато се намирали под гнета на тиранията, атиняните не били в състояние да се наложат във военно отношение на някой от своите съседи. Щом се освободили от тираните, те заели несъмнено първенствуващо положение. Това показва, че докато били заробени от тираните, те били недобросъвестни в работата, сякаш че работели на някой господар, а когато добили свободата си, всеки от тях започнал да работи, като се грижел за личното си благополучие.
Умерено олигархическите възгледи на Аристотел
Аристотел, Атинската държава, 28, I
28 (1). Докато Перикъл бил начело на народа(Приблизително от
средата на V в. пр. н. е. до 429 г.),управлението на държавата било сравнително добро, но след смъртта му работите се влошили. Тогава за пръв път начело на народа застанал човек,( Аристотел има пред вид водача на радикалните демократи в АтинаКлеон, който дошъл на власт след смъртта на Перикъл)който не се хвалел с добро име из почтените хора, докато по-рано народните водачи, изхождали от средите на умерените и порядъчни хора. . . (3) След смъртта на Перикъл начело на знатните стоял Никий, който загинал в Сицилия, а начело на народа — Клеон, синът на Клеенет, който, както изглежда, покварял най-много народа със своята необузданост. Той пръв почнал да ругае и да кряска от трибуната и говорел пред народа, опасан в работната си престилка, докато другите оратори се държели прилично, когато говорели. След тях начело на едната партия застанал Терамен(Водач на умерените олигархи към края на V в. пр. н. е. в Атина), синът на Хагнон, а народа предвождал Клеофонт, притежател на работилница за лири, който пръв въвел възнаграждението от два обола (днобелията(Диобелията, или т. нар. „зрелищни пари била въведена 410г. и се раздавала на най-бедните свободни граждани, за да могат по този на чин те да посещават театралните представления.)). (4) Онези, които поели след Клеофоит ръководството на демократическата партия, били почти без изключение демагози, склонни най-вече да действат според вкуса на тълпите, като имали пред очи единствено изгодите на настоящия момент. (5) Изглежда, че най-добрите държавни мъже, като изключим старите, са Никий и Тукидид(Тукидид, който няма нищо общо със знаменития историк освен име то си, бил водач на умерените олигархи в Атина и противник на Перикъл по време на неговото издигане) и Терамен. Относно Никий и Тукидид почти всички са единодушни, че те не само били хора с благороден характер, но били и добри политици и полагали бащински грижи за цялата държава. Що се отнася пък до Терамен, мненията за него са разделени, тъй като в негово време работите в държавата били объркани вследствие на настъпилите по това време смутове. И все пак онези хора, които, не съдят повърхностно за работите, смятат, че той не само не се стремял да разрушава всички държавни институции, но, напротив, поддържал ги дотогава, докато в тях се спазвал законът. С това той показал, че може да работи и твори в полза на държавата при всяко държавно устройство, както това подобава изобщо на всеки добър гражданин. В случай обаче, че държавната уредба допуска противозаконни дела, той не й се покорява, а се опълчва против нея, като е готов да си навлече ненавистта на онези, които действат против законите.
Теорията на Аристотел за трите нормални и трите неправилни форми на държавно управление
Аристотел, Политика. III. 4, I сл.
1. След направените по-горе разяснения трябва да разгледаме въпроса, дали е правилно да се допуска съществуването на една или няколко форми на държавния строй и в случай, че има няколко такива форми, да видим кои са те, колко са и какви са различията между тях.
Строят на една държава, това е правилната организация на всички държавни магистратури изобщо и по-специално организацията на върховната власт. Последната навред е във връзка с господстващата в държавата форма на управление. От своя страна пък формата на управление се определя от съответната форма на държавния строй. Искам Да изтъкна например това, че в демократическите държави върховната власт се намира в ръцете на народа, докато в олигархиите тя е в ръцете на малцина. Затова и ние разглеждаме държавния строй на демокрациите като различен от онзи на, олигархиите и от същата гледна точка ще разглеждаме и останалите държавни строеве.
6.Това също важи и по отношение на държавните власти.Там, където държавната организация почива на принципите на равноправието и равенството на гражданите, всеки от тях смята, че има право да участвува във властта посменно. При това въпросното изискване се пораждало по-рано. Естествено от необходимостта всеки да може да се сменя в носенето на те жестта на държавните служби, а след това пак да може да се грижи за своето лично благо, както преди това самият той в качеството на магистрат се е грижел за благото на другите. Днес обаче големите предимства, които предоставят властта и ръководството на държавните работи, пораждат у всички желанието да държат непрекъснато в свои ръце властта, сякаш
непрекъснатата власт може да даде цветущо здраве на висшите държавни длъжности, ако те се намират в едно болестно състояние, та в такъв случай те биха могли да се стремят с още по-голяма ревност към държавните длъжности, отколкото вършат това сега.
7.От тук става ясно, че само онези форми на държавния строй, които държат сметка за общото благо, са в съгласие с принципа на справедливостта, са нормални държавни строеве; онези пък форми на държавен строй, които имат пред вид само личното благо на управляващите, са отклонения от нормалните форми на държавния строй, защото те почиват на деспотичния принцип, а държавата в същност е общност на свободни хора.
След като установихме въпросните принципи, остава и да пристъпим към разглеждането на формите на държавния строй, колко на брой и кои са те; преди всичко обаче да започнем с изследването на нормалните форми на държавния строй. След като последните бъдат изяснени, ще бъде лесно да се установи и кои са и ненормалните форми на държавния строй.
Тъй като формата на държавния строй е същото нещо, каквото е и политическата система, а последната е олицетворена от върховната власт в държавата, то оттук следва неизбежно, че тази върховна власт трябва да бъде в ръцете на едного или на малцина, или пък на болшинството. И когато един човек или малцина, или пък мнозинството управляват, като се ръководят, от обществената полза, естествено е, че такива форми на държавния строй са правилни форми, докато онези форми, при които се задоволяват интересите на едно лице или на малцина, или пък на мнозинството, представляват отклонения на правилните форми. Защото има две неща (от които трябва да се приеме едното): или лицата, които участвуват в държавния живот, не са граждани, или пък те са граждани и в такъв случай трябва да участвуват в общите изгоди. Ние сме свикнали да наричаме монархия управлението на царя, което държи сметка за общата полза; управлението пък на малцина, но на повече от един сме свикнали да наричаме аристокрация, и то или поради това, че в случая управляват най-добрите(На гръцки „аристой" ( — най-добри).),или поради това, че управлението има пред вид върховното благо(На гръцки това понятие се изразява с думата „аристон" ),на държавата и на влизащите в нейния състав хора. Когато обаче в интерес на общата полза управлява мнозинството, тогава ние употребяваме един термин, който е по-общ от всички форми на държавния строй, а именно понятието „полития".
Подобно разграничаване на термините е и напълно смислено, и уместно, защото едно лице или пък малцина могат да изпъкнат със своите добродетели; за мнозинството обаче е много по-трудно да се прояви във всички видове добродетели, отколкото специално във военната доблест, тъй като последната се поражда и развива именно всред народните маси. Ето защо и в политиите най-висшата власт се съсредоточава в ръцете на онези, които се сражават в първите редове за нея и които са въоръжени.
Ненормални отклонения от посочените нормални форми на държавен строй са следните: отклонение от царската власт е тиранията, от аристокрацията — олигархията, а от политията — демокрацията. По своята същност тиранията е монархия, която държи сметка само за изгодите на монарха; олигархията е форма на държавен строй, която има пред вид интересите на богатите, а демокрацията е една такава форма на държавен строй, която има пред вид интересите на бедните, но нито една от тези ненормални форми на държавно устройство няма пред вид общата полза.
За царската власт
Аристотел, Политика, III, 9, 3 сл.
3. И тъй една от формите на царска власт е пожизнената стратегия. Тя бива наследствена и изборна. Наред с нея се среща и една друга форма на единовластие, като пример за което може да служи царската власт у някои варварски племена. Тя има такова значение, каквото има и тираническата власт, но се основава и на закона, и на правото на унаследяване. Тъй като по своята природа варварите са по-склонни да понасят робството от елините, а азиатските варвари превъзхождат в това отношение варварите в Европа, то те се подчиняват на деспотическата власт, без да проявяват при това някакви признаци на негодувание. Затова и царската власт у варварите има тиранически характер, но я устойчива, защото се основава върху традициите и върху закона.
4. Затова и охраната на царската власт у варварите е организирана по същия начин, както при царете, а не като при тираните. Защото, докато царете се охраняват от въоръжени граждани, тираните се охраняват от наемници. Причината за това е, че царете властват на законно основание над хората, а тираните — над хора, които им се подчиняват против волята си. Затова царете имат охрана от страна на самите граждани, а тираните трябва да охраняват властта си против гражданите.
7. Четвърти вид на царското единовластие са онези монархии, които съществували през хероическата епоха и почивали върху закона и върху съгласието на гражданите, като при това били наследствени. Поради това, че родоначалниците на тези царе от хероическата епоха се проявили като благодетели за народните маси или като изобретатели на едно или друго изкуство, или пък като предводители във време на война, или поради това, че обединили жителите [отделните племена] и разширили държавната територия, те ставали царе с доброволното съгласие на гражданите,а техните потомци получавали властта по наследство. Властта на царете от хероичната епоха се простира върху върховното командване във време на война, върху извършването на тържествените жертвоприношения, доколкото не съставлявали част от функциите на жреците, и освен това върху разглеждането и разрешаването на съдебните процеси. В последния случай едни от царете полагали клетва, а други не полагали (клетвата се състояла в това, че едни от царете издигали нагоре своя жезъл). В старо време царете ръководели без прекъсване всички държавни работи; те направлявали както вътрешната, тъй и външната политика на държавата. По-късно обаче било поради това, че самите те се отказали от изпълнението на някои функции на своята власт, а било и поради това, че някои от функциите им били отнети от народните маси, в някои гръцки полиси царете запазили за себе си само правото да извършват жертвоприношенията, а в други, където въобще може да се говори за царска власт, царете запазили от военните функции,с които разполагали, единствено правото на главнокомандуващи извън пределите на държавната територия.
Робовладелската идеология на Аристотел
Аристотел, Политика, I, 1, 4 сл.
И тъй живите същества, които не могат да съществуват едно без друго, трябва да се съберат по двойки; мъжът се събира с жената за продължаване на потомството. При това въпросното съчетаване не се обуславя от случайни причини, но се намира във връзка с естествения стремеж, който е присъщ на останалите живи същества, и на растенията — да оставят след себе си друго подобно на себе си същество. Напълно по същия начин с цел за взаимно запазване е необходимо да се съберат на двойки едно същество, което е създадено да властва, и друго същество, което по силата на своята природа е създадено да бъде подвластно. Първото от тях благодарение на своите разсъдъчни способности е в състояние да предвижда и затова "по"своята природа е същество, което властва и господства. Второто пък, което е способно да изпълнява получените нареждания само със своите телесни сили, по своята природа е същество подвластно и робуващо. В това отношение и господарят, и робът се ръководят във взимното си обединение от своите общи интереси.
Значението на историята според Полибий(големия гръцки историк от елинистическата епоха)
Полибий, I, 1 сл.
1 (1). Ако историографите, които са писали преди нас, са забравили да дадат похвала на самата история, то на нас се налага непременно да се обърнем към всички с настоятелното напомняне да изучават усърдно и да усвояват този вид [историческо-мемоарна] литература, тъй като никакви други познания освен познаването на миналото не могат да бъдат от по-голяма полза за хората. (2) При това не само отделни историци, и то не само мимоходом, а може да се каже, че всички историци вкупом започват и свършват своите писания с твърдението, че поуките, почерпани от историята, са най-правдивите, че те просвещават най-добре хората и ги въвеждат най-добре в заниманията им с обществената наставница, която ни учи да понасяме доблестно превратностите на съдбата.
Поуките от историята
Полибий, I, 35, 1 сл.
35 (1). Който схване правилно развитието на тези събития [I пуническа война], ще може да намери в тях много нещо,
което да бъде от полза за човешкия живот. Защото участта на Марк(Полибий има пред вид в случая римския главнокомандуващ — кон сула Марк Атилнй (Регул), който действал начело на римските войски в
Северна Африка по време на I пуническа война) разкрива съвършено ясно пред всеки, че не бива да се доверява на съдбата, а ,най-малко да върши това при благоприятни обстоятелства. Същият този Марк, който немного преди това не проявил към победените противници нито милост, нито снизхождение, бил сам отведен при тях, за да ги моли на колене за спасението на своя живот.
6. Аз обаче разказах тези събития с цел да могат читателите на моята история да извлекат поука от моя разказ.
7. Защото от двата пътя, които съществуват и по които всеки човек може да бъде доведен до нещо по-добро, единият е чуждото, а другият — неговото собствено нещастие. Вторият от тях, а именно преживените лично нещастия, е по-действен, а първият — чуждите нещастия — по-безвреден.
Не бива никога да се избира доброволно вторият път, защото поуката, която се извлича от него, се изкупува с цената на тежки страдания и опасности, а, напротив, трябва да се стремим усърдно да се доберем до първия начин, тъй като той без щети за нас ни научава да различаваме в самия него онова, което е по-полезно.
Който схване това, той непременно трябва да смята, че най-доброто ръководство за правилния начин на живот е поуката, извлечена от действителната и правдиво написана история(Т. е. история, която отговаря на действителността).
10. Защото тя единствено и безвредно ни дава възможност да съдим във всяко време и при всякакви обстоятелства за онова, което е по-добро.
Възгледите на Полибий върху различните форми на държавния строй. Теорията за смесения държавен строй
Полибий, VI, 3, 5 сл.
3 (5). Повечето от писателите обаче, които желаят да ни въведат научно в споменатите по-горе въпроси, различават обикновено три форми на държавен строй, първата от които те означават с името царство, втората — с името аристокрацията третата с името демокрация. (6) Струва ми се обаче, че е напълно уместно да зададем на тези автори въпроса, дали те смятат тези форми на държавен строй за единствените, или пък ги привеждат като най-добрите. (7) Струва ми се обаче, че те грешат и в двата случая, защото е очевидно, че като най-добър трябва да се смята онзи държавен строй, в който са съчетани особеностите на споменатите по-горе три форми на държавен строй.
Полибий, VI, 4, 1 сл.
4 (1)... Че тези наши твърдения са правилни, става ясно от следното. (2) Преди всичко не всяко единовластие следва да се нарича царска власт, а само онова, което почива на доброволното съгласие на управляваните и което управлява не толкова чрез страх и насилие, а чрез разсъдъка. (3) Нито пък всяко управление на малцинството следва да се смята и означава като аристокрация, а само онова, при което върховната власт е поверена по избор в ръцете на най-справедливите и разсъдливи, хора. (4) Подобно на това и не всяка държава, в която народните маси имат властта да вършат всичко, което пожелаят и което решат, следва да се нарича демокрация. (5) Там обаче, където е завещано и възприето още от времето на дедите да се почитат боговете, да се тачат родителите, да се благоговее пред по-старите, да се съблюдават законите и ако при това постановленията на мнозинството от народа имат решаваща сила, в такъв случай подобна държава може да се нарече демокрация. (6) По този начин следва да се приеме, че съществуват шест форми на държавен строй. Три от тях са онези, за които споменах вече по-горе и за които говорят всички, а другите три имат общ произход с първите: имам пред вид олигархията, монархията и охлокрацията. (7) От тези форми на държавен строй най-напред възниква без предварителна подготовка и от само себе си монархията; подир нея следва и произхожда от нея посредством съответни учреждения и корекции царската власт. (8) Когато царското управление премине в сродната си изродена форма на държавен строй, в случая аз имам пред вид тиранията, тогава на свой ред върху развалините на тиранията възниква аристокрацията. (9) Когато подир това и аристокрацията се изроди по силата на природния закон в олигархия, а веднага след това разяреният народ си отмъсти на управляващите заради техните беззакония, тогава възниква демокрацията. (10) Необуздаността на народните маси и нарушаването на законите поражда с течение на времето охлокрацията.(Охлокрация ще рече буквално на български „власт на тълпите”.)
Източник: сп. "Българска наука", бр.2