Автор: Пенчо Славейков
Вей долняка и отвява
струпания зимен смет.
Ей прехвръкват лястовички,
носящи от юг привет.
Пролетта ги тях изпраща
с писъмце до нази тук;
в него пише тя - отдавна,
че е тръгнала от юг.
Маргаритното кокиче -
думите са в туй писмо,
слънцето с зарици ясни
писало ги е само.
Модрооки теменужки
запетайките са там;
удивителна на края
мъдри се божура сам.
Подпис му е росен здравец,
розата му е печат...
От писмото дъха младост,
вее нежен аромат.
Сърце, сепвай се! Туй писмо
теб го праща пролетта...
Тя веч знае, че при тебе
е сестра й - любовта.