Автор: Пенчо Славейков
Спря се орача пред нивата златна
-
благ дух му лъхна и сепна душата,
като че свиден привет я погали.
С ромон потих класове натежали
свождат чело за милувка желана...
Поглед към небо възведе стопана -
а чучулига, преварила, с песен
вече се дига към свода небесен;
сякаш орачу подзела молбата,
носяйки я на крилца в небесата.