Автор: Пенчо Славейков
Престана поройния дъжд,
отмина вихра ненадеян;
гръмовний сетен ек заглъхва,
далеко някъде отвеян.
И само капчици се ронят
от листовцете разведрени,
и падат - благодатни сълзи,
от блясък слънчев позлатени.