Автор: Пенчо Славейков
Отсреща, дето стръмно се извива
пътеката по скута на баира,
под сянката на тъмнолиста слива,
прохладно, тихо изворче извира.
Моравата самотно там що вене,
към всякой пътник гледа
завистливо,
а изворчето шепне: тук при мене,
как сладко, ах, как чудно се почива!