Автор: Пенчо Славейков
Отрупани от нощний сняг нечакан,
градински вейки виснат мълчаливо;
милувката на утринното слънце
трепти над тях и милва ги игриво.
Ей капчица - сълза от таз милувка
-
се в миг отрони,
маргаритно-злата,
и слънчеви лучици я спровождат,
додето тя да падне на земята.
И капчици-сестрици тя поведе -
виж как по нея рой по рой се
ронят,
и сякаше из въздуха не капки,
а слънчеви лучи се тамо гонят.