Автор: Пенчо Славейков
Над вършини и долини
стелят се мъгли вечерни.
В далечината, из мъглата,
вий се облак врани черни.
Грак сподавен, глух и бавен
счуй се - и далеч замира;
тъмен спомен, вероломен,
в морна памет в миг запира.
Сърце трепва и се сепва...
Стелят се мъгли вечерни...
В далечината, из мъглата
вий се облак врани черни.