Автор: Пенчо Славейков
На листовцете на моминската сълза
родените в зори две капчици роса
огрея слънцето с вълшебния си лик
-
и двенките в едно се сляха те за
миг.
Не сляха ли се тъй и нашите
сърца,
като онез две капчици роса?
Ти помниш? - в ясните зори на
младостта,
кога ни слънцето огря на любовта!