Автор: Пенчо Славейков
Морна лятна нощ; кръз блян,
знойни чувства сърце сепват;
тъмни листи сън желан
на душата ми нашепват.
Виждам се во родний кът,
родна реч слухът ми гали -
свой отново ме зовът,
свой които са ме звали.
Аз прегръщам ги засмян,
и сълзи в очи ми трепват...
Тъмни листи сън желан
на душата ми нашепват.