Автор: Пенчо Славейков
Месеца самотно грей
и лучи вълшебни лей
над планинските вършини
и обвити в мрак долини.
Сънний мир сън осени...
Само будните вълни
в тъмното море немирно
се премятат беззапирно.
И унесени, в захлас
нещо шепнат с тъмен глас, -
дали сага съкровена?...
И заспалата вселена,
като че ли в трепет плах,
слуша, схванала во тях
нейде някой рев далечен -
ек от хаоса предвечен.