Автор: Пенчо Славейков
Как вълна преко вълна
пенясто поточе мята!
Техний ромон с ведрина
в миг изпълни ми душата.
Шум поволен, шум в захлас -
спомени от младост ранна...
Минатия път завчас
ясно ми в умът предстана.
Тъжна жега. Градом пот
се от морно чело рони...
Дълга пътя - къс живот -
кой ли бяс ме в тоз път гони!
Шум поволен, шум в захлас -
спомени от дни щастливи...
Към поточето се аз
спуснах по брега ронливи...
Гребнах из вълни, лице
лиснах - хлад и свеж и сладък...
И с отлекнало сърце
тръгнах пак из път нататък.