Автор: Пенчо Славейков
Извардила Марта, дойде пролетта
несетно в нощта,
но призори тая измама видяла,
налетя върху й тя с хала.
И зина насреща й старчески зев,
и сблъска я с рев,
и цветната дреха развя и размята,
и с дъжд й наплиска снагата.
Но шалаво чедо не ще и да знай -
и смей се, играй...
А слънце, на прага небесен
запряно,
изглежда ги благо засмяно.