Автор: Пенчо Славейков
Докле е младост, златно слънце
грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните
несгоди.
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост -
докле е младост, ах, докле е младост!