Автор: Пенчо Славейков
Когато господ-бог привърши в
небесата
небесни залисии, той слезе на
земята
и съзова по свят що имаше роди,
световния късмет да им разпореди.
Застана Турчина пред него първо
тамо -
на сърмошит чепкен ръкавите зад
рамо -
и стори темане. "Най-първи
се вести,
продума господ-бог - какво желаеш
ти?"
- Аллах - отвърна той, - дай мене
Агалъка!
Да владам, знаеш сам, това ми е
най-сръка.
Но воля твоя пак - каквото кажеш
ти:
човек върши туй, Аллах що отреди!
"Да бъде!" - рече
бог... А ей че се задава
безочливия Грък: пред бога той
застава,
като че не пред бог, ами пред
свой ортак -
засукал на кравай чак до уши
мустак.
- О Кириос, дари на мене Агалъка
-
избърболеска той; - ти знаеш не
за мъка
е Гърка Грък роден... Късмет
според човек!
А пък поминъка со Агалък е лек.
"Да - каза бог, - но виж, че
Турчина превари
и зе го. Избери ти дар от други
дари."
- Когато е така, дай мене Хитростта:
и с нея видя щем да минем на
света!
"Да бъде!" - рече
бок... А още недорекъл,
ей чорлавий Еврей се прязглава
затекъл,
с брада до пояс чак, и блед и
запъхтян,
отмеря отдалеч метан подир метан.
- Дай мене, Яхова, каквото ми се
пада!
На верния си раб дай малката
награда -
дай Агалъка мен... Мерак ми е
това...
И с малкото съм аз доволен,
Яхова!
"Ей, Агалъка го отнесе веч
Агата,
следнего Гърка пък отиде с
Хитрината -
остава..." - Яхова, Парата
дай тогаз!
И с най-нищожното съм пак доволен
аз.
"Да бъде!" - рече
бог... А ето низ баиря
и Българина се задава най-подиря,
нехайно замотал един през други
крак,
над вежди рунтави нахлупил сив
калпак.
Дохожда, спира се и все се пак
втелесва,
и гузно по тила с два пръста се
почесва:
- Дойдох ти, господи, да ме
даруваш с дар -
дари ми Агалъка... да бъда
господар...
"Де беше по-напред? Раздяла
вече стана
и зарад теб сега един късмет
остана."
- Прощавай, господи, по пътя
закъснях:
па малко и таквоз... на път се
поуспах.
Царвули нали е, изсъхнаха по
жега,
та да покиснат ги изух, да ми не
стега,
а пуста дрямка... На че там съм и
заспал.
"Затуй ще мъкнеш ти сега
такава хал! -
отвърна господ-бог: - Такъв ти е
късметя!
Кисни цървулите! И таз, що те
сполетя,
ти подир ралото влачи я чак до
гроб...
Земята работи - и неи бъди роб!"