"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Шепот насаме

І



Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива

над оголялата земя?

Мъгли - бездънна паст, - прозината ламя,

вечно сива...

Изчезна пролет в спомена далече.

Нима ще да се върне? Няма да се върне!

Нивга вече.



Сълзи - в песни за света: плачи додето

изплачеш ледено сърце,

плачи на жадна мъка в сухите ръце,

с лед в сърцето...

Изчезна пролет в спомена далече.

Нима ще да я сънуваш? Няма да сънуваш!

Нивга вече.



ІІ



Разтръгната е радостта - проникната,

обезплодена,

а скръбта

презряно е разбита - чаша доцедена.

И горко ти душа от хладен яд пропита!



Живот в живота и света - загадка с присмех

разрешена,

а смъртта

на блянът от воала смело е лишена.

И горко ти душа все дишаща остала!



ІІІ



Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец.

Тук вътре мека топлота, приятност

и нечий шепот в странен полусън;

средизимна, мрътвосива необятност,

простора се открива там отвън.

Една муха се бие по стъклото на разделния прозорец.

Къде се тя стреми - мушица, шушка - ?

И аз се взирам, ето я колос,

вселената засенил и се люшка

пред сянката си гръмнат, - ням въпрос - !

Една муха замръзна връх стъклото на студения прозорец.