Автор: Пейо Яворов
Най-после ето те - и чакаш,
о щастие, без свяст желано
през дълъг ред мъгливи дни!
О щастие, безумно звано
през толкоз нощи в тъмнини...
Душа в душата на света,
ти - кървав цвят на любовта.
И ти пред мене ще застанеш
с букет от рози на гърди.
С венец от грейнали звезди...
И ти мъглите ще разсееш,
но ти в пустиня ще огрееш,
о щастие, тогаз!
...Букет от рози на гърди
на пясък ний щем разсади.
О, щастие - и аз!
И ти пред мене ще застанеш
в звезди, сияйно - непонятно,
в цветя, потайно - ароматно...
От блясък аз ще ослепея
и навсегда ще да закрея,
о щастие, тогаз.
...И сляп ща тебе похабя,
безсилен - мене щеш уби.
О щастие - и аз!
Пред мене ангел ще предстанеш,
о щастие и радост -
о щастие и радост навсегда!
Вампир над мене ще застанеш,
о щастие и горест -
о щастие и горест - и беда!