"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Песента на човека

 

Един и същ на битието с урагана,

аз шеметно се нося, дух из океана

на тъмнина нестресвана от сън за ден,

без нявга мигом негде да застана,

напред самотно устремен.



Живота и смъртта крила ми са предвечни,

размахани задружно, - близки и далечни

предели аз не виждам сред размаха свой;

на мигновенията бързотечни

изгубих тягостния брой.



Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?

Мечта подир мечтата гине и се ражда...

В тъма и сам - към светлина ли, към любов?

Из хаосите явствен се обажда

към мене нечий родствен зов.



През тайната на димните потоци звездни,

кръз ужаса на гробно млъкналите бездни,

заслушан аз минавам, - бди тревожен ум,

с надежда за минутите възмездни

на стигнат край в безкраен друм.



И може би в безкрая гоня аз граница,

с напразно вярван сън за бъдаща зорница -

слепец пробуден, сляп отвека и навек...

И може би в заключена тъмница

от своя зов аз слушам ек.