Автор: Пейо Яворов
Душата ми заспива в скута на нощта:
недейте я разбужда.
За всички чужда,
сирота бездомна по света,
тя може би умира в скута на нощта:
недейте я разбужда!
Под своя плащ подет от ангели-звезди
нощта бди меланхолно.
Детето болно
приласкала с горест на гърди,
над своя плащ подет от плачещи звезди
нощта бди меланхолно.
Спи сирота душа, затворила очи,
и кротко се усмихва.
Нощта притихва
и без дих приведена мълчи:
мре сирото дете, затворило очи,
и кротко се усмихва.