Автор: Пейо Яворов
Не искай да узнаеш, на слънцето под зноя
- нещастник - откъде ме нещастия влекат;
не искай да узнаеш на тъмнини в покоя
- пустинник - за къде е пустинния ми път;
не искай да узнаеш онуй, в което сам
едва ли цел съзирам, едва ли смисъл знам.
И, сестро, остави ме измъчен да помина
край тебе ден в почивка, край тебе час в покой,
съвзел се, остави ме тогава да отмина
към скрития в живота предел в живота мой...
И светъл всевиновник отгоре ако бди,
той нека те с утеха най-щедро награди!