"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Молете неуморно

 

Молете се на царя - златокъдър ден, - владика сребролик

над черното безмълвие: молете се на царя,

когато рано той, в роса изкъпан ден, ликуващ приотваря

на родния възток кристалните врата...

Всеобличителен светлик

когато той прелей от край до край в нощта -

с издигната десница

възнесъл пламнала факла -

озърнат и засмян, надвластен и честит, сред

глухата мъгла...

На вихрокрила колесница,

когато отлети и своя щедър дар, с последен взор назад,

той лихо разпилее, - небокитен дар - разискрен звездопад.

Молете неуморно, сироти чада, в неведома тъмница:

"О царю, ние се боим! Когато се вестиш, пред твоя светъл взор

недвижими стоят, отрупани с цветя, вред скелети безмлъвни.

O царю, ние се боим! Когато отлетиш,

мъстителни и стръвни

въстават сенки гмеж, и следом и пред нас, по

схлупен кръгозор.

Боим се, остани! Боим се, наведи възнесена факла!"...

Молете се на царя,

небесните врати когато той отваря,

- и в предсънни самоти, когато ги затваря.