"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Към брега

 

На брегове незнайни криволици смътни,

загадъчни ръмежи на вълни попътни

- и денонощен път...

Видения ту лъчезарни, ту печални,

сред брачни тържества камбани погребални

- и тътне из простора всеки кът.



На изстъплени сили мъжките размахи

и женствени възгласи, радостни и плахи,

досягат моя слух;

задавен плач на изкупителните жертви

и стонове над въжделенията мъртви

кошмарно надделяват сънен дух.



Нечуто се докосват изхабени корди,

в смирена жалост глъхнат звуковете горди -

немее чужди бряг...

Затулят се нататък корабите малки,

без диря да оставят гмежите им жалки, -

вълни се кискат глухо в своя бяг.