Автор: Пейо Яворов
На брегове незнайни криволици смътни,
загадъчни ръмежи на вълни попътни
- и денонощен път...
Видения ту лъчезарни, ту печални,
сред брачни тържества камбани погребални
- и тътне из простора всеки кът.
На изстъплени сили мъжките размахи
и женствени възгласи, радостни и плахи,
досягат моя слух;
задавен плач на изкупителните жертви
и стонове над въжделенията мъртви
кошмарно надделяват сънен дух.
Нечуто се докосват изхабени корди,
в смирена жалост глъхнат звуковете горди -
немее чужди бряг...
Затулят се нататък корабите малки,
без диря да оставят гмежите им жалки, -
вълни се кискат глухо в своя бяг.