Автор: Пейо Яворов
Време - тъмнини, и в тъмнините
спомен заблуден. Безкраен път
на бездомна върволица. Плът
на света да въплъти бедите...
Време - тъмнини, и в тъмнините
стон молитвен, стон пресипнал, сух.
Но в ръжда е ключа на вратите
божии - че бог е старец глух.
Стон молитвен, стон и шепот глух
въз наклона песъчлив световен.
"Бог ще чуй от върха!" В път вековен
не повехна в спомена си дух.
"Бог ще чуй от върха!" Пет вековен,
мрак, пустиня, бухал и шакал.
Ада се разтваря; дим отровен,
пламъци зловещи, лава, кал.
Пламъци зловещи, лава, кал,
писъци минутни - и отново
шепот и молитва, стон и слово:
словото на бога оглушал...
Пламъци зловещи и тъмнините,
писъци минуват в дълъг път,
шепота на ехо в жива плът -
на света да въплъти бедите!