Автор: Пейо Яворов
Загасна пламък-юност и в пламенни другари
днес виждам овча кротост: на всички по лицата
живота безпощаден е смогнал да удари
с цинична подигравка на злото си печата.
Измежду тях един ли след мене завистливо
поглежда и въздиша? Щастливец ме намира!
Оплаквам участта им, оплаквам я горчиво...
А мене кой оплаква, а мене кой разбира?