"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Сън

 

– Лорй, не спиш ли?

Чуваш ли, Лорй?

"По-тихо! Скрий главата си! Отвън

на педя са от нас, не говори!"

– Лорй, сънувах толкоз хубав сън!...



Почакай... как започваше?... Така...

Войната свършена... Разбираш ме, нали?

И всичко е във нашата ръка,

нали така, Лорй?



Работех пак в завода. А пък то

уж същия завод, машини същи,

но частите им блеснали – злато!

И ставите им някак по-могъщи.



В завода ти, Лорй, си надзирател

и казваш: "Днеска искам триста болта!"

"Добре, Лорй, отлично, мой приятел!"

И двамата се смееме доволни.



А вънка тъй широк е небосвода!...

Блести небето, въздухът блести!

И дишаш, дишаш толкова свободно!

И сам не вярваш, че това си ти. –



Лорй погледна другия в очите

(те бяха толкова детински днес),

усмихна се и каза, уж сърдито:

"Какъв си ти мечтател, Фернандес!"



На изток гаснеха звездите. Мрака

отстъпваше във паника,

без строй.

Сигнал за бой!

Започваше атака...