"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Песен на другаря

 

Ти не ще се върнеш, Фернандес –

днес картечен огън ви помете.

Във полето вие като пес

неуморно непокорен ветър.



Тръбен знак. И след сигнала пак

става тихо, непонятно тихо...

Във окопа дреме синкав мрак,

а в гърдите брули бесен вихър.



После някой с пръсти рий земята,

после къс и истеричен смях...

Някой грабна ръчната граната,

заотвинтва и отново спря.



След сигнала ти политна пръв.

Недалече чу се лай картечен.

Олюля се... на челото кръв...

Фернандес, не ще се върнеш вече.



Ний превзехме стръмнината днес.

Врязахме се в тяхната верига.

Колко би се радвал, Фернандес.

само тъй... да можеш да се вдигнеш.