"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Майка

 

Колко всички майки си приличат в света!

И сърцата им как са еднакви!

Иди потърси на Украйна в степта

и след туй провери в Киренайка...



Имала майка,

имала син. –

Хубав бил, млад бил

и волен.

Раснал.

Над него синеел Пирин

с мури и кмъни голи.



Нейде бащата погинал.

Тогаз

малък бил още

синът й

и във вековната тъмна гора

дебнел пашата хайдутин.



Под планините горели села.

Светел високия хребет.

И от селяшките гладни гърла

беят изтръгвал и хлеба.



Гледала майката свойто дете,

гледала с мъка сурова –

как очите му бягали все

на бащата в пищова.



Имала майка,

имала син. –

Хубав бил, млад бил

и строен.

Но възмъжал

и хванал Пирин,

тъмното хванал усое.



Години минали

и смутни били.

Добри не дошли за раята.

Отдръпнала

свойте зелени поли

от равнините

гората.



Понякога нощем

мъжете дома

се връщали гузни и плахи.

Изгаряли ризите скрито в жарта

и криели свойте силяси.



Пак майка.

И нощем,

когато звезди

над тъмния хребет горели,

тя

вземала в скутите малкия син

и тихо му пеела:



„Не слушай,

не гледай,

а нанкай сега.

Дано не кръвясат очите ти,

когато

след време изправиш снага

и сам си поемеш юздите.



Отвънка е смутно.

Отвънка снежи.

Но топло е в моите скути.

Спи ми, детенце,

спокойно ми спи,

нанкай...

Не ставай хайдутин...“



Добър

и послушен излязъл синът.

Не хванал с хайдутите горите.

Оженил се,

сетне зарязал домът

и... станал комита.



Години на кръв.

Години на кръв и войни.

Пирин.

И орлите

в горите на мърша налитат.

Под всяко дърво,

с изцъклени,

тъмни очи,

убитите гледат как вечер изгряват звездите.



Отишъл си бея.

Отишъл си – значи, добре.

Но хората после запсували нещо султана.

Народ е това! –

А някой нахакан келеш

си мисли,

че може сърцето му в шепа да хване.



Смълчал се народа.

Смълчал се и само сумтел.

И вече не виждал на робството де ще е края.

Излезли комити,

в горите не бродили те,

а се разкарвали с „Щаери“.



А там, във гората,

израсли железни тръби.

Комини израсли в гората.

И със рапидно-стоманни зъби

заръфал снагата й

гатер.



Пак майка.

И майката имала син.

Залoствала всяка вечер вратите

и пяла му:

„Нанкай, сега сме сами,

нанкай, не ставай комита.“



Комита не станал.

Не бил бикоглав. –

послушен бил момъка, значи.

Но някой разнесе в селото мълва,

че паднал убит като стачник.