Автор: Иван Вазов
-
Хаджи, наздраве!
-
Пий, Асланов!
-
Наздраве, па добра сполука!
-
Вива, домнуле Гика! Пълни хубаво чашите, че ти изядат кучета главата!...
-
Вива! Да живейм! Наздраве! - извикаха още няколко души; чаши се чукнаха яката,
изпразниха се и се сложиха с тропотене на масата.
Хъшовете
си обрисаха мустаците.
-
Ами дека е Каранов? Де е Бебровски? Хаджи, тях не вика ли?
-
Бебровски отиде да види сметките си с Никулеска... тая вечер е тука. Забравям
ли аз тая балканска мечка?... Каранов - и той иде; отиде за брата си, заедно ще
бъдат, защото брат му каза, че ще запали дюкяна, ако го оставят... май из
юнак!...
-
А Гунчо?
-
Ха, той си продал оръжието, глупецът...
-
Аз го видях, че си купи един славен винчестер вчера... Ще дойде - каза трети.
-
А Попчето? - питаше четвърти.
-
Попчето е отишло за Кирча, за Мъркова и Койнова. Койнов, горкият, е болен:
кашля много, но пак иска да дойде.
-
Когато е работата за такова свято нещо, няма болест - проговори един.
-
Никаква причина не може да възбрани един български герой да не умре за
отечеството си - каза дълбоко други, като си припомняше една тирада от една
Войникова драма.
-
Който се извинява сега, той е един подлец.
-
Братя, наздраве! Да живеят поборниците! - извика един хъш, облечен във влашко
солдашко сетре, с отпрани еполети. - Да живей и народът... и смърт на
тираните... Гика, наливай де, и на Добря, и на Петрето...
-
Да живей!
-
Да пукнат агарянците!
-
А бе знаете ли? - извика Димитрото: - Мравката пак е влезнал в гълъбарника.
-
Осем пъти са го запирали тая зима - подзе Асланов, - и все за малки работи.
Например срещне някой евреин, хване да му скубе сколуфите. Евреинът се разреве,
полицията довтаса и - хайде в Кутре де Курник1. Или пък грабне две ябълки от
някой дюкян и бяга. Спогнат го, той се вдаде и не отказва: хайде пак на
комисаря в ръцете... Това прави нарочно, кога няма какво да яде. В тъмницата
хранят добре.
През
това време Хаджият приказваше нисичко с двама хъшове за Македонски, който още
се бавеше.
-
Па остави друго, ами ако хванат и Дякона... кой знае! - продължаваше Хаджият
угрижено.
-
Тогава и план, и чета - всичко вятър - каза с отчаян вид Добре.
-
Тссс... - изписка Асланов и смигна на Добря... - Кръчмарят ще чуе.
Добре
климна отрицателно:
-
Не знае бъкел български.
-
Но трябва да се пази тайна.
-
Не бива да се дрънка.
-
Тайна дръж, магаре! - извика един полупиян вече хъш, който с облегната дотогава
глава на зида гледаше все нагоре.
-
Иван Славков знае ли това? - попита Асланов, като се обърна към Хаджият.
-
Не го найдох... но без друго се е научил.
-
Тая извеяна коза няма да дойде; залагам си цървулите.
-
Ще дойде.
-
Не.
-
Ще.
-
Ако не дойде, аз ще му оскубя брадата, дето я маже с венска помада; по франк
оставя в берберницата само за нея.
-
Казват, че ще се сгоди за Мариолицата, обесникът! Какъв светлак!... В чаша да я
изпийш. Гика, дай малко мезе, па налей; дай чисто одобешко вино, без вода;
недей става гугуманин!
Чашите
иззвънкаха и се изпразниха.
-
Да излезем да вземем малко вятър - извика Хаджият.
Всички
настанаха.
-
Чашите се наляха. Как - няма ли да пиете? Не ми докачайте честта; лиснувам го
връз главите ви - каза черпачът и простря лявата си ръка, за да им загради пътя
към вратата.
-
Какво заграждаш царски път? - изрева един исполин, който влезе в кръчмата и
грубо отмахна ръката на хъша.
-
Бебровски! Добре дошъл!
И
няколко души се спуснаха и го зацелуваха по дебелите устни.
-
Добре дошъл, братец! Домнуле Гика, още една чаша, че ще те вземе дяволът!
-
Хайде от крака по една! Марков, разплащай се.
Дружината
излезе шумно из кръчмата и удари из една дълга улица. Беше надвечер и студено.
През пиацата гърмяха файтоните, които донасяха пътниците, пристигнали с влака.
Хъшовете под влиянието на домнул Гиковото вино гълчеха весело и гръмогласно,
като се здрависваха с познайници, които срещаха. Когато дружината закриви из
една тясна улица, мярна се Попчето с троица още другари, опърпани хъшове.
-
Попче! Попче! - развикаха се неколцина.
Но Попчето се спря, без да отговори, тури пръста си на устата в знак на мълчание и пак се упъти с другарите си по дирята на един турчин с дълго сукнено джубе.