Автор: Иван Вазов
Навалицата се
разстъпи и отвори път на учител Гатя.
- Чети даскале,
тая книга! - каза беят със сардоническа усмивка и му подаде прокламацията.
Възцари се общо
мълчание. Лицето на учителя, неприятно похлупено от дълбокия фес на X. Смиона,
от бледо стана бяло. Додето идеше насам, той има време да съобрази, че е
невъзможно за словото да го вика беят. Хрумна му, че друго по-опасно откритие
трябва да е станало. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея
и видя подидаскал Мироновски, когото доведоха уплашен. Той пое хартията, която
трепереше в ръцете му.
Дълго той се взира
в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Най-после лицето му
придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни.
Всички го гледаха
с разтупани сърца.
Беят беше изпулил
страшно очи.
Учител Гатю вдигна
очи и изгледа присъствуващите. Ненадейно погледът му падна на Селямсъза и той
се засмя.
- На, и тоя ме
гледа, гаче ще ме лапне! - измърмора Селямсъзът отчаяно.
Всички се взряха в
Селямсъза и се изсмяха, очевидно без причина. Той взе да се озърта учудено да
не би да се смеят другиму и смехът се усили.
Смаяният бей
захвана и той да се смее. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше
черковният глас на Варлаама.
- Е кажи, даскале,
какво пише и кой образ е там - попита Карагьзоолу, когато смехът утихна.
- Образът на бай
Ивана Селямсъза - отговори учителят, като се усмихна към Селямсъза.
- Хе, Фарлам кому
казваше? - извика възхитен Копринарката.
Селямсъзът се
разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество, и че искал
да му опропасти къщата, затова го написал в "прокламацията".
- Каква
прокламация? Това е сатира! - каза учуден учителят:
Тази дума беше
общопозната тогава, защото често се пръскаха паскливи, които наричаха
"сатири". Но Селямсъзът избухна като буря и целият конак заехтя от
вика му. Той настояваше да обесят Варлаама. В това време всички бяха настанали
и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана
карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска, с едър надпис:
"Селямсъз настоятел училищни, за многая лета!"
- Бей ефендим -
развика се пак Селямсъзът, - аз правда искам тук!... Тоя Тарилйом ми почерни
честта - да ме качи на гъска; аз храня деветнайсет гърла и съм изморил досега
осем аждерхана, и не на гъска, а на магаре не възприемам да се кача!... На, виж
го как се смее! Е каква е тая работа! Тука за смях ли са го довели или за въже?
Карагьозоолу му
махна с ръка да млъкне.
- Виж, Селямсъз,
Варлаам не е писувал това.
- Как не е? Кой не
е? Той ли не е?
- Виж, тука, на
другата страна пък и него са написали, че езди на бухалка... На, чуй какво му
пишат и нему: "Тарилйомът,настоятел училищен, Бог да го прости!"
- Как? Има ли
това? - изкрещя засмян до уши Селямсъзът и надникна над сатирата. - Ах,
Тарилйом, Тарилйом! Виж му муцуната - прилича на умряла коза.
Варлаам се позна в
сатирата, изгледа зверски Селямсъза и се изгуби из навалицата.
Между това
Селямсъзът пълнеше цял двор с гърлестите си смехове и се здрависваше с всекиго от
първенците. Но беят, комуто тая комедия досади най-после, спогони го с
мексиканеца. Селямсъзът тогава видя, че процесът се е свършил, и побърза да се
намери извън конашката порта.
Но едвам беше
преминал до кръчмата на Мирката и поздравил само осем души, застигна го заптие
и му обяви, че по заповед на бея тази нощ ще лежи в затвор.
От Варлаама
поискаха само поръчителство, че ще бъде верен на царството.
Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. По една случайност, образът на Селямсъза там имаше огромна прилика с образа на Тотя войвода, както го изобразяваха проникналите и тука бунтовнишки картини.