Автор: Иван Вазов
Само двамина души
най-много уважаваше на тоя свят чорбаджи Мичо Бейзадето: Миронча, който му
говореше за възточния въпрос, и уважаемият учител Климент, който описваше
пламенно величието на Русия. Защото бай Мичо беше горещ обожател на Русия и
виждаше руски пръст във всички политически събития на света: от мексиканската
революция, която влазяше кой знай в какъв гигантски план на Горчакова за
превземането на Цариград, до Хаджи Димитровата чета, която предвождаха кой знае
какви руски генерали, пратени от Петербург да изучат пътя към Цариград. А една
пророческа книга - "Предсказания славнаго Мартина Задека", печатана
на руски в миналото столетие и попаднала в ръката му по таинствен начин, беше
утвърдила в главята му убеждението за скорото падане на Турция. Бай Мичо я
знаеше изуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене, за да подкрепя
думите си за неизбежното прогонване на турците чрез велика Русия. Еднъж беят
съгледа у тях на стената образа на императора Николая и попита кой е той.
- Дядо Иван
"миразчият", ефендим - отговори бай Мичо.
Не ще ни дума, че
бай Мичо вярваше, какво Русия е непобедима, и всички. помнят как по-лани, на
изпита, той смъмра люто един ученик, комуто се беше паднало жребий Кримската
война. Ученикът захвана да разказва събитието и като че искаше някак си да
каже, че уж Русия била победена.
- Грешиш, синко,
грешиш! Иди си вземи парите от даскала, който те е учил: нивга не е било руско
побеждение!...
Но после, когато
се отбиха в учителската стая, обиденият учител му доказа с история в ръка, че
Русия е била надвита при Севастопол. Оттогава той пропадна в мнението на
чорбаджи Мича; чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят
не биде главен занапред.
Додето даскалуваше
още учител Климент (руски семинарист и сега изключен, по чорбаджийски
междуособия), чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на
училището. Там той ги завеждаше при картата на Европа и кажеше просто:
- Минко това
жълтото е Франца, а това моравото - Инглитера, а това зеленото - Аустрия.
- А Русия къде
е-питаше бай Минко.
- А това е
Данемарка - продължаваше бай Мичо, като си правеше нарочно оглушки.
- А Русията? -
попита друг.
Бай Мичо погледне
тържествено, едвам се усмихне и викне знаменателно на учител Климента, който се
задава, за да ги здрависа;
- Учителю,
учителю, ела да ни обадиш де е Русия!
А учителят още от
вратата впиеше орлов поглед в картата, замахнеше и направеше голям кръг с ръка
по нея.
- Страшна работа!
- издумваха всички.
А бай Мичо им
смигаше.
- Учителю, колко
милиона има Русия? - пита бай Мичо стотния път, като се отбиеха да пият кафе у
учителя.
- На 1872 имаше
седемдесет и два милиона! - отговори той.
- Сега трябва да е
порасла на сто милиона - забележи бай Мичо.
- А Петробург
велик град ли е?
- От първите европейски
столици.
- А Царское
село... там живей царът?
- Да, лятно време.
- Какво ти село,
то ще бъде страшен палат!- продума бай Петър.
- А война колко
има? - попита пак бай Мичо сладострастно.
- Във военно време
може да има един милион храбри солдати!
- Велика сила,
майки! - продума б а й Минко.
- Лъжеш се, Русия
може пет милиона война да вдигне въз Туркия! - възрази бай Мичо разпалено.
- Цял руски народ
може да въстане, както на 1812 против великия Наполеона Бонапарта и цяла
Европа! - каже одушевено учител Климент. (Обикновено флегматичен, учителят
пламваше, щом заговореше за Русия, и тогава четеше оди от Державина или
Ломоносова.)
- Туркия нито ден
не можа стоя насреща! - извика бай Мичо.
- Русия е
предопределена от провидението да завоюва Цариград! - каже, пребледнял от
вълнение учителят и задекламира стихове (от Хомякова):
Высоко гнездо ты поставил,
Славян полунощной орел,
Широко крылья ти разставил,
Высоко в небо ты ушел!
- Това и Мартин
Задекът пророкува: "Константинопл, столица султана турецкаго, взята будет
без малейшаго кровопролития. Турецкое государство в конец разорят, глад и мор
будет окончанiем сих бедствiй, они сами от себя погибнут жалостнейшим
образом!" - четеше бързо и разпалено бай Мичо, като тупаше с пръст по
масата.
Учителят
подземаше, като сечеше въздуха с ръка:
И ждут окованьiя братыя.
Когда же зов услышут твой,
Когда ти крьлья, как объятья,
Простреш над слабой их главой.
Бай Мичо продължи,
като стана прав:
"...О,
Гданск! Град достохвальный, почитающий Бога и пребывающий верен своему
государю! Ти взойдеш на высокую степен знатности, которой вся Европа удивляться
будет. Но вы, несчастные турки! Греческий Вейсенбург и всю Венгрiю добровольно
оставите. На несколько времени вы от взора всях скроетес. Мечети ваши разорены,
а идолы ваши и алкоран вовсе истреблены будут. Магомет! Ти восточный антихрист!
Время твое миновало, гробница твоя соженна и кости твой на пепел обращени
будут... Лилiя, я говорю о Францiи..."
О, вспомни их, орел голночи!
Пошли им звоний твой привет!...
- продължаваше с
трагически вид учител Климент...
И така тоя диалог
в стихове и в проза се продължава между двамата разпалени патриота за голямо
иступление на присъствуващите, додето училищният звънец обадеше, че е настал
час за предаване.
Днес бай Мичо беше
малко мрачен, защото гостът му, чорбаджи Николаки, голям турколюбец, му
противоречеше и възхваляваше Англия. Напразно бай Мичо се горещеше и кряскаше
пламнал; чорбаджи Николаки безстрастно надуваше чибука си и лукаво уверяваше,
че турската войска надминувала по всичко руската и е обучена все по прусианска
система. На това бай Мичо му отговори раздражено, че на Туркия и стигат Хаджи
Димитровите хъшлаци, за да я пропъдят в Мека с нейните прусиански системи; но
той се страшно разгневи, когато немилостивият Николаки презрително забележи, че
хъшовете с а копелтии, които два ахиевски читака ще разпилеят, само да им се
покажат. Тогава бай Мичо му извика страшно, че на тия "копелтии"
командата им са руски генерали и че...
Отвори се
вратнята. Влезе Миал Пандуринът и покани бай Мича да дойде на конака, дето беят
е свикал и другите чорбаджии, за да съдят комитетската работа на Варлаама. Кога
пандуринът излезе, чорбаджи Николаки забележи злорадо: "Ето какви простаци
Варлаамовци са се наели да съсипят турското петстотингодишно царство! Изпила им
кукувица ума!"
- Николаке! -
изрева презеленял от ярост бай Мичо - ще те вземат дяволите! Господ едно време
избра рибари и говедари, за да преобърнат света, а не като тебе
магарета-философи!
И излезе бързо из вратнята, като заряза госта си смутен и попарен.