Автор: Иван Вазов
Хаджи
Смион взе сбогом от приятеля си и се упъти към дома си ухилен. Кога възви из
Селямсъзовата улица, той съгледа голям куп любопитни, които се трупаха пред
вратните на Копринарката и на Селямсъза и с наслаждение слушаха клетвите, що си
пращаха двете съседки, които делеше стоборът.
Скоро
любопитният Хаджи Смион разбра, че снощи Варлаам, подир вечеря, като чул
злодейския смях на Селямсъза и на цялото му "яково" поколение,
побеснял от гняв, та излязъл, та закачил оголения рибен гръбнак на портата му в
същото време, когато Селямсъзът вапцвал котката в кюпа му. Заранта обаче,
когато Селямсъзът видял пред вратнята си куп дечурлига, които зяпали учудени
пред обесения гръбнак, а Варлаам и жена му съгледали, че котката се оваляла в
халищата им, оцапала възглавниците и копринената рокля, както била сложена
вечерта на. ковчега, те разбрали изведнъж всичко - и най-ужасната кавга на
света се почнала между злобствуващите съседи.
Между
това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни.
-
Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! - викаше булка Варлаамица от крушата.
-
Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! - викаше булка Салямсъзка от покрива при
коминя.
- Да те
порази Господ!
- Да те
убие чумата!
- Да те
прокъсне!
- Да се
вампирясаш!
- Огън да
гори тебе и децата ти!
-
Живеница да ви изяде двама ви!
- Гиди
свиньо, дванайсеткиньо!
- Гиди
ялова кукувица!
- На въже
да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
- На кол
набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
- Дано
ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна
душа, жълта циганко!
- Дано
гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама
ви и да ви задави, поразена тахтабо!
Селямсъзът
седеше на шестото стъпало на стълбите, гологлав, изпотен, разядосан,
морав-червен и с мустаци, наострени кръвожадно. Той не викаше, а само клюмаше
одобрително на всяка сполучена клетва на жена си и грухтеше отвреме-навреме.
Приличаше
на един генерал, който е поставил батареята си на една ближна могила и
наблюдава действието на огъня. Види се, че същата тактика следваше и противният
генерал, чиято батарея от своята стратегическа точка бълваше огън и смърт.
Залповете ставаха почести и посмъртоносни. На трескателните гранати-поразии от
батареята на генерала Варлаама батареята на генерала Селямсъза отговаряше с
пукателни бомби-проклетии, от които тряскаха небесата и керемидите! Най-подире
батареята на генерала Варлаама хвана чувствително да предрезнува; това като
съгледа неукротимият Селямсъз, след минутно съвещание с шапията си реши да
прати тозчас няколко анадолски гюллета попръжни и с тоя кръстосан огън да
нанесе последния удар на неприятеля. И извади емфявата си кутийка и смръкна
емфие, както направи френският пълководец при Аустерлиц.
Свети пръв
Трифоне Зарезане, какво съвпадение?
Изведнъж Йотата се промуши из навалицата и се озова отпреде му.