Автор: Димчо Дебелянов
И ето скръб крила над мен привежда -
ти мойто сетно щастье разруши,
и в този път на мрак и безнадежда
какво ще може да ме утеши?
А как мечтаех с тебе да достигна
аз в търсений предел на радостта,
в призвездна висота да се издигна
над пропасти от смрад и суета!...