Автор: Димчо Дебелянов
В тъги родени, тъжни мрат
и упования, и вяра -
о, дни, де свършва наший път,
де тъй в безумна изпревара?
В душа ми пламък не оста,
над бездна пак стоя надвесен,
а как бе дивна пролетта,
как светла - пролетната песен!
В душа ми споменът ридай
о, плач на ангелите пленни,
а как бе дивен китний май
с потока негов бистропенни!
В тъги родени, тъжно мрат
и упования, и вяра -
о, дни, де свършва ваший път,
де тъй в безумна изпревара?