Автор: Димчо Дебелянов
Сънувах сън - о, сънища неверни! -
Над бездна, в непрогледни мрачини
стояхме; в дълбините неизмерни
с глух ропот се премятаха вълни.
До мен бе ти, що мойта нощ разсея,
но с нощ бе пълна моята душа,
и страшните предчувствия във нея
напразно се стремях да заглуша.
В миг булото на ужас и тревога
печалния ми поглед замъгли
и паднах аз в най-горка изнемога,
подхлъзнах се от мокрите скали.
Предсмъртен вик процепи тишината -
аз паднах в бездни, - свяст ми се зави,
и ти, с злорадний смях на Сатаната,
изкиска се и гърбом се изви!