Автор: Димчо Дебелянов
Не бе отдавна: в златен миг
от тежък сън се сепнах аз -
а сякаш бездни-векове
изминали са оттогаз.
С огрян от радост ведър лик
чух зов към светли бъднини
и край незнайни брегове
съзрях притихнали вълни.
Пред мен животът млад разкри
нетленната си красота,
поръсен с бисерни зари
от слънцето на пролетта.
Аз знаех - радост ме зове
и пак и слаб, и ням стоях,
с вковани мисъл и език
от тъмен смут, неволен страх.
Не бе оттдавна: в златен миг
от тежък сън се сепнах аз -
и сякаш бездни-векове
изминали са оттогаз.