Автор: Димчо Дебелянов
Обичам те кат първи лъч - росата,
роса на мойте злачни широти! -
Кат ястреб смел, изгубен в небесата,
душата ми към твоя свят лети.
Желая те кат ручей лих - покоя,
покой да влееш в бурите ми ти.
И търся те и в тъмний мраз, и в зноя,
и в бездни, и в призвездни висоти.