Автор: Димчо Дебелянов
Пристъпяш сред бисерно-златни лъчи;
властително взорът ти девствен сияе;
в гласа ти надеждата свята звучи
и люляк в дъха ти ухае.
Мъглите път правят на твоя възход,
смирено потайват се вихрени бури,
и пълни със радости, смях и живот,
усмихват се ведри лазури.
О, пролет-вълшебница, пролет-мечта,
едничък аз срещам те пак безучастно,
през есени плачущи, зими, лета,
притискан от скърби всевластно.
Съмнения тъмни в душа ми горят,
топя се от спомени горки сподавен
и чезна, самотен сред празника свят
от твойта усмивка забравен!...