Автор: Димчо Дебелянов
Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.
Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.
Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.
О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!