Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето
стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни
ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени
недра,
виши колони непреклонни успокоената Гора.
Там дремят приказки старинни, там тае звънка
тишина
и в безответните й скути, като вълна подир
вълна,
заглъхват хоровете страстни на многогласното
поле
и подслон верен в час вечерен намират морните
криле.
И знае пътникът отруден, че в презнощ
тръпните листа
с участен ромон ще му спомнят на миналото
повестта,
в зори низ глъхнали присои, далек от полски
прах и дим,
пред него повтор ще въстава животът ласкав и
любим,
а денем, лик когато свежда над примирената
вода -
ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи
навсегда.
Че дълги дни към хубост вярна в набег
безцелен устремен
той вред в полето е настигнал следите на
предвечна тлен
и сам е свърнал - на Гората в съкровищните
самоти,
последна радост да изведа, последна скръб да
приюти...
Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето
стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни
ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени
недра -
виши клони непреклонни успокоената Гора.