"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Под сурдинка: Живях в заключени простори...

 

- Живях в заключени простори,


в неумолима пустота,

и в мойта повест се повтори

на някой Люне повестта.



Скверниха нищи мойто знаме,

враг - мойта девствена земя,

а над мощта и гордостта ми

измамна слава се надсмя.



И ето, свел очи, в които

безумна пропаст се вдълба,

с последен жар в сърце разбито

аз шъпна пламенна молба:



Царице, спях до твойте кули -

прати ми в презнощ вихрен стон,

кат бледен лист да ме отбрули

от моя обезлистен клон.