"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Под сурдинка: Пловдив

 

Как бяха скръбни мойте детски дни!

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.



Тук първи път чух възглас: - престани:

да вярваш и да дириш - забранен е

на любовта плодът - и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.



И днес аз бродя в тоя скръбен град -

едничък дом на мойта скръб бездомна -

аз бродя за утехата нерад -



и кат загубен в пустошта огромна.

И толкоз черни мисли ми тежат,

че аз не искам нищо да си спомна.