"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Под сурдинка: Нощ към Солун

 

Пак тъй жадувана нощта се върна

и с майчин шепот и милувки свежи

съзва на отдих морните войници

и жалбите им с кротък здрач замрежи.



Заглъхна Удово, където много

стоманни сили през деня кънтеха,

снегът на север почерня безмълвно

и сънищата звезден път поеха.



И в схлупената, обгорена хижа -

чер знак на лихата стихия бранна -

ний двама с него пак укрихме свойта

умора, в служба на дълга набрана.



Но край огнището у нас отново

припламна жаждата неутолима -

да си възвърнем с виното и мрака

това, що властно ни денят отнима.



И загрубелите ръце не спряха

да пълнят чашите - налей! наздраве! -

додето яснолик възторг в сърца ни

последен тъмен вопъл не сподави.



Поде се сплетен разговор, когато

отекват скъпи тайни гласовете

и в всеки девствен въздъх на душата

сълза от светла скръб проляна свети.



Той спомни нявгашна любов в Женева,

аз - своя бурен и отвъргнат полет,

а после писахме... "мисли за мене"

..."не спомняй нашата далечна пролет!"



Когато той задряма, аз възлязох

на хълма над стаените землянки

и дълго слушах Вардар да нашепва

на милосърдните среднощни сянки



за тъмнините на нощта вековна,

за бликналия ден в тоз край неволен

и за настръхналата бъдна среща

на двата вражи вихъра пред Солун...