"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Под сурдинка: Назад, през сънища стъмени...

 

Назад, през сънища стъмени,


аз впивам взор неутолен -

неутолен и блед пред мене

въстава моя минал ден.



И нечий глас през сълзи пита:

защо меда е неизпит,

защо е скръбна Афродита,

а в прах покитен твоя щит?



Нима затуй над теб звучаха

тръби на свят и светъл грях

и ти бе ту невинност плаха,

ту лих борец, ту строг монах,



та днес пред самата провала,

да разумееш с горка жал,

че аз в Живота съм те звала,

а ти си сам Смъртта избрал...