"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Автор: Димчо Дебелянов

 

Изминал пътя през лъките

на Любовта и Радостта,

незнайна власт ме в мрак покити,

аз бродя в гибелни места.



Аз тръпна в огнена замая

като прокудена лъча,

къде съм - диря и не зная,

къде съм - гасна и мълча.



А през запречените стволи

из безприютни глъбини

залутан стон за милост моли

и в неповолен грях вини.



То сякаш горко запленена,

далече в глъхналия лес,

звъни душата на Verlain'a:

"dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!"