Бурята стръвно изхвръкна
из свойте подводни гнезда,
едва затрептяла звезда
в облаци черни помръкна -
пламък и гръм небеса разлюляха...
- Аз пих сладостта на упойни треви...
"Плаха царкиньо, заспи, забрави -
заспи, забрави!"
Бурята огнено жали
над тебе и твоя позор,
не чуваш ли в хиляден хор
мощни вълни заридали -
ридаят те с твоята мъка несдържна...
- Аз пих сладостта на упойни треви
и мракът чрез мен светлините надви...
"Тъжна царкиньо, заспи, забрави -
заспи, забрави!"
Бяла вълна ще отмие
следите на черната сласт -
и нова, неведома власт -
и нова, неведома власт
утринна шир ще открие
пред взора на твоята бодрост победна...
- Не чакам ни мир, ни утеха, уви!
"Бедна царкиньо, аз плача - заспи, забрави, -
заспи, забрави!"