Автор: Димчо Дебелянов
В градината аз чух риданья и проклятья,
в градината видях крилата на смъртта -
на горест безотрадна в студените обятья
там плачеше брезата за своите листа.
В гърдите си аз чух проклятья и риданья,
в гърдите си сетих безкрайна пустота -
сред гробища пустиня, от бледний лъч огряна,
там плачеше душата над сетната мечта.