Автор: Димчо Дебелянов
Безплодний шумен ден замлъкна.
Самин аз чаках в тъмнината -
че ти далеч от мен замръкна,
сестрице моя непозната.
Че толкоз пролети умреха -
едничък цвят ли не остана?
Донес ми вяра и утеха,
сестрице моя възжелана!
Че в страх безумно леденея
пред първий студ на люта зима -
о, пламък дай ми да се сгрея,
сестрице моя най-любима!