Свободният, Влюбеният и Изоставеният
Автор: Мирела Станчева
На гарата, на една пейка под големия часовник седяха трима души. Гледаха
всеки собствените си обувки, сякаш очакват всеки момент ноктите на краката им
да пораснат значително. Седяха там от три часа и никой не бе погледнал към
часовника.
Свободният гледаше в обувките си и се чудеше дали да не си купи същия чифт в
друг цвят. Той имаше всичко, защото никой не се бе настанил в сърцето му. Можеше
да иде където поиска, да бъде с когото поиска, и да прави нещата само за себе
си. Но това никак не му се струваше специално. Свободният би дал всичко, за да
накара времето да тече по-бързо и да стигне до същественото.
Влюбеният нямаше обувки. Имаше, но в съзнанието му не му трябваха, защото си
имаше криле. Чудеше се дали заслужава толкова щастие. Мислеше, че дори и да му
вземат всичко, пак ще има за даване. И не си спомняше, не си спомняше нищо от
преди любовта.. Би дал всичко времето да спре... защото дълбоко в себе си
знаеше, че ще свърши.
Изоставеният не гледаше просто обувките си. Това бяха обувките, вървели по
стъпките на любовта му, минавали по хиляди места, на които са създавали
спомени... Които е купил със Нея. И всички спомени му се струваха толкова
близки, почти достижими... но минали. Само ако можеше да върне времето, да
почувства още веднъж...
А времето, то нищо не гледаше. Нищо не искаше. Не се забърза, не спря, не се
върна. Продължи... А те стояха искайки, но никой не чу искането им. Накрая
всеки хвана своя влак и мина по пътя на другите двама.