Свирачът (сценарий за телевизионна новела)
Автор: Таня Илчева
ЕКСТ.- ДЕН- ПО МАГИСТРАЛАТА
ВИЛИ, мъж на 25 г. е седнал в тир до ШОФЬОРА (50 г.) и свири на китарата си. ШОФЬОРЪТ започва да тананика с него и да се смее. Натиска клаксона. ВИЛИ оставя китарата в краката си. ШОФЬОРЪТ му подава цигара, но ВИЛИ отказва. Настъпва мълчание. Навлизат в малък град. ВИЛИ бърка в дупката на китарата си и изважда от там цигара марихуана. Запалва я. ШОФЬОРЪТ набива спирачките на тира.
ШОФЬОРЪТ
Глъмак! Слизай докат не съм та зачаткал! Ще ми вади боклуци! Айдее! (бута ВИЛИ от седалката и го изхвърля навън)
ВИЛИ тръгва куцайки. Дрехите му са оръфани и мръсни. Косата му е дълга и къдрава с лента на главата. Наблизо вижда едно дърво. Горещо е. Той сяда под него. Съблича тениската си. Тялото му е стегнато и изваяно. ВИЛИ взима китарата в скута си и засвирва красива песен.
ИНТ. – ДЕН – ЧАКАЛНЯ В ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ
Три баби и един дядо чакат реда си.
БАБА 1:
Мо тъй мо, колчин град сме и пак не ги е срам. Кък тъй аз ше си пусна дитету с гол кръст... и боцките му отвънка. Не, не.. Е, Минкина Ваня цял град я разнася.
БАБА 2:
Разнася я, ма майката кат я срешниш, покрай нея не са ходи. Те, сига, купили апартамент в София, чи щели да женят голямата... Ма то много пари много нещо, от де ги взимат тия пари...
БАБА 3:
Аз дали дадах на прасето, не дадах ли? Ма и доктора, какво направи... от 10 часа сам зачакала...
ИНТ. – ДЕН- В ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ
В лекарския кабинет е БОБИ (21г.) Д-Р ПЕТРОВ му казва, че не му е нужен зъболекар. Той взима едни клещи и с рязко движение изважда болният зъб на БОБИ. Ядосан, че дори не му споделил за намеренията си, БОБИ става от лекарското легло и ядосан излиза от кабинета. Д-Р ПЕТРОВ остава сам вътре. Той измива ръцете си. Взима една кърпа и ги избърсва. Погледът му попада на снимка в рамка на младо момче- това е синът му.
Д-Р ПЕТРОВ (48Г.)
Няма какво да ти пиша талон за зъболекар. На теб зъболекар не ти трябва. Я отвори уста.
БОБИ отваря устата си. Д-Р ПЕТРОВ взима едни клещи и с рязко движение изважда болният зъб на БОБИ. Момчето изстенва от болка. Ядосан, че дори не му споделил за намеренията си, БОБИ става от лекарското легло и ядосан излиза от кабинета. Д-Р ПЕТРОВ остава сам вътре. Той измива ръцете си. Взима една кърпа и ги избърсва. Погледът му попада на снимка в рамка на младо момче.
ЕКСТ. – ДЕН- ПОД СЯНКАТА НА ДЪРВОТО
ВИЛИ е задрямал под сянката. Покрай него минава момче на около 10 години. То се приближава до ВИЛИ и издърпва китарата му. Качва се върху нея. После слиза. Взима я и я оглежда. ВИЛИ се пробужда. Вижда момчето.
ВИЗИОН(спомня си): Малко момче с китара и куц крак е в подлез. Покрай него минават хора, а то свири. Те му пускат монети. В началото на подлеза мъж на средна възраст наблюдава момчето строго. (КРАЙ НА ВИЗИОНА)
ВИЛИ става накуцвайки и взима китарата си от момчето. После се усмихва. Момчето го поглежда изплашено и тръгва да бяга.
ВИЛИ
Почакай, спри! Няма да ти направя нищо... Виж...
( засвирва на китарата си)
Детето се обръща и гледа с интерес ръцете на ВИЛИ. После се усмихва. Без да забележи, че млад циганин го наблюдава, ВИЛИ продължава песента си. Циганинът харесва живата мелодия.
ВИЛИ
Харесва ли ти?
МОМЧЕТО:
Ъхъ... (обръща се и побягва)
ИНТ. – ВЕЧЕР- РЕСТОРАНТ „ БЕЗГРИЖНИКА”)
Ресторантът „ Безгрижника” е пълен и има жива музика. На една маса са седнали собственикът му ФИЛИП(50г.), пазачът на местната църква РАНГЕЛ(40г.) и Д–Р Петров. Тримата пият ракия и пригласят на музиката. Д-Р ПЕТРОВ се разплаква.
Д–Р ПЕТРОВ (към оркестъра)
Хайде, момчета, свирете, свирете нещо тъжно, нещо тъжно искам! Детето ми прави две години днес!
ФИЛИП:
Докторе, недей бе...
Циганинът, който по- рано днес е чул песента на ВИЛИ е цигулар в оркестъра. Той засвирва мелодията, която по- рано през деня е чул. Към него се включват гайдата, синтезатора и тъпана. Макар и с нов прочит на мелодията, всички притихват и я слушат омаяни.
ИНТ.-НОЩ- РЕСТОРАНТ „ БЕЗГРИЖНКА”
Ресторантът е празен. ФИЛИП брой парите от вечерта. ФИЛИП извиква циганина с цигулката. и му дава на ръка 40 лева. После го пита от къде е научил новата песен. Цигуларят му обяснява, че я е чул случайно от някакъв клошар с китара, който се мотае из града.
ФИЛИП:
Ей, цигуларя? Я, ела тука...
ЦИГАНИНЪТ:
Казвай, шефе...
ФИЛИП:
(отброява 30 лева)
Толкова стигат ли ти?
ЦИГАНИНЪТ:
Да.
ФИЛИП:
Чакай, ето ти още 10, заради онази песен, новата! Да я включиш и за напред, хубава е!
ЦИГАНИНЪТ:
Клошарска песен... има някакъв нов в града... от него я чух.
ФИЛИП
Какъв нов?
ЦИГАНИНЪТ:
Клошар, шефе... Виси под
дърветата и свири на децата...
Голям бълък...
ВИЗИОН: Същото малко дете свири на китара в подлеза. Уморено е. Нощ. Не минава почти никой. Детето спира да свири. Сяда. При него идва мъжът, който стои в края на подлеза. Обира парите от китарения калъф, след което потупва момчето по главата. и му казва, че се гордее, че е негов баща.
МЪЖЪТ:
Браво, юнак... Гордея се че съм ти баща!
Край на Визиона.
ЕКСТ. – ДЕН- ДВОРА НА ДЕТСКА ГРАДИНА.
ВИЛИ се събужда от слънцето. Той е под терасата на една от терасите на детска градина. Около него са се насъбрали деца.
ДЕТЕ 1:
Не може това да е дядо Торбалан, той е дядо, значи е стар, а този не е стар.
ДЕТЕ 2:
Татко казва, че мъжете с дълга коса са педерасти.
ДЕТЕ 3:
Какво е педерасти?
ДЕТЕ 2:
Мъж, който прилича на жена...
ДЕТЕ 1:
Ама, той не ми прилича на
Жена! Може да е умрял...
ВИЛИ се засмива и отваря очи.
ВИЛИ:
Добро утро!
ДЕТЕ 2:
Не е умрял...
Децата се обръщат и отиват на площадката. Започват да играят с топката. ВИЛИ става, отупва се, слага китарата на гърба си и отива при децата. Включва се в играта куцайки.
ВИЛИ (прави се на коментатор, децата се смеят и му подражават):
Бербатов, Бербатов владее топката... ето, Бербатов подава на Петров, Петров на Иванов и гоооол...
Децата започват да се гонят с ВИЛИ и да играят. На тази гледка става свидетел пазачът РАНГЕЛ, който се прибира от нощна смяна. В този момент ВИЛИ нагазва в един кален гьол куцайки и започва да се върти и да свири мелодията на децата. Те също нагазват в гьола, тананикат и се смеят с него. Забавата е развалена от леличка в синя престилка.
ЛЕЛИЧКАТА:
Ей, ти, не те ли е срам, дърт прънгъшин, да цапаш децата. Марш от тука! Айде и вие, в калта ще ми играят, като има кой да пере...
ЕКСТ.- ДЕН- НА ШОСЕТО ДО ГРАДА.
ВИЛИ излиза на главния път близо до града. Минават тирове, коли. Той им прави знак да спрат и да го качат, но никой не спира. ВИЛИ слага китарата си на земята и протяга ръцете си. Поглежда към слънцето, горещо му е. В този момент до него спира червено пежо. Зад кормилото е жена на средна възраст, леко грозновата, но все пак чаровна. Тя прави знак на ВИЛИ да се качва. Той накуцвайки бързо взима китарата си и се качва.
ЖЕНАТА:
На къде?
ВИЛИ:
Не знам, но все някога ще стигна...
Двамата се засмиват. ЖЕНАТА минава през града. После завива и спира в лозята. Тя му се усмихва. ВИЛИ слиза от колата заедно с китарата си. Наоколо е пусто. В далечината се вижда мъжки силует. ЖЕНАТА също слиза от колата. Подпира се на предния капак. ВИЛИ се приближава до нея. Не и казва нищо. Вади отново от дупката на китарата си цигара марихуана и я запалва, след което подава и на ЖЕНАТА. Тя се засмива и си дърпа. Така няколко пъти.
ЖЕНАТА:
Свириш ли на тази китара? Или ти е само сандъчето със скъпоценностите?
ВИЛИ:
И двете...
ЖЕНАТА:
Ми изсвири нещо де!
ЕКСТ.- ДЕН- В ЛОЗЯТА.
РАНГЕЛ е на лозето си. Седи в пръстта и яде кренвирш с хляб и домати. Вързал е на главата си ризата си и прилича на арабин. Той чува мелодията от вчера вечерта в ресторанта, тази същата, която е чул и в детската градина. Става и се оглежда, не вижда нищо. Мелодията е все по въздействаща и натрапчива. РАНГЕЛ тръгва през лозята и следва звука.
ЕКСТ.- ДЕН- В ЛОЗЯТА.
ЖЕНАТА е опиянена от марихуаната и музиката. Тя се нахвърля на ВИЛИ. Китарата остава настрана и двамата започват да правят секс. ЖЕНАТА е върху ВИЛИ, двамата са голи и се движат в ритъм сред лозята. РАНГЕЛ стига близо до тях, скрива се и тайно става свидетел на сцената.
ЕКСТ.- ДЕН- ЦЕНТЪРА НА ГРАДА.
Неделя е. ВИЛИ върви по една от централните улици на града. Вижда хора, които се насочват към църквата. Той също тръгва натам. Още при входа РАНГЕЛ пазача го познава. ВИЛИ влиза вътре. Тече неделната молитва. Попът започва да пее.
ВИЗИОН: Малкото момче е пред една църква и свири. От вътре се чува песента от молитвата. Детето остава китарата си и прекрачва към църквата. Баща му се доближава до него. Сграбчва го за яката.
БАЩА МУ:
Обратно на работа! Ако имаше Бог, сега нямаше да си тук, разбра ли ме? Разбра ли ме?!
МОМЧЕТО:
Да...
Край на Визиона.
ИНТ. ДЕН- В ЦЪРКВАТА
Попът пее. ВИЛИ прекъсва попа.
ВИЛИ
Отче, песента не е точно така... (хората започват да одумват) Нека я изпея аз...
ВИЛИ засвирва с китарата и запява. РАНГЕЛ е възмутен от това държание. Прави крачка напред да спре бездомника, но хората и попа го слушат без да помръднат, омаяни. РАНГЕЛ се оглежда. Пристъпва назад изплашено и побягва към ресторанта на ФИЛИП.
ЕКСТ. ДЕН– ПРЕД ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ.
Д-Р ПЕТРОВ е пред кабинета си и пуши. Една възрастна жена се приближава до него.
ЖЕНАТА:
Няма ли да приемате вече,
докторе?
Д–Р ПЕТРОВ (грубо)
Като си дошла, ще чакаш!
Той дърпа от цигарата си и замислен гледа в нищото. Съзерцанието му е прекъснато и пресечено от едно момиченце (8г.), което скача на въже и тананика мелодията, която докторът е чул предната нощ в ресторанта. Очите му се насълзяват. В този момент Петров вижда как РАНГЕЛ затичан и притеснен влиза в ресторанта „ Безгрижника”, който се намира срещу лекарския кабинет. Д-Р ПЕТРОВ хвърля фаса си и се запътва към ресторанта. След него се чува цъкането на езиците на възрастните жени.
ИНТ.- ДЕН – РЕСТОРАНТ „БЕЗГРИЖНИКА”
Д-Р ПЕТРОВ влиза в ресторанта и заварва на една маса седнали РАНГЕЛ и ФИЛИП. ФИЛИП налива на РАНГЕЛ ракия, а той я удря на екс.
РАНГЕЛ
...Не е никакъв клошар, казвам ти! Този е чист дявол. Да беше видял само, зомбира ги всичките, и Попа, и кмета...
ФИЛИП:
А, ей го... Докторе, ела, ела! Рангел се е побъркал.
Д–Р ПЕТРОВ
Рачо? Какво има, бе?
РАНГЕЛ:
Навърта се в града някакъв, клошар, куц... Клошар, клошар, ама все с една китара ходи и мърсува...
Д–Р ПЕТРОВ (смее се)
Как така мърсува?
РАНГЕЛ:
Първо, видях до да каля децата в детската градина и да им свири с китарата...
ФИЛИП:
Голяма работа...
РАНГЕЛ:
Фильо, кат не си видял не се обаждай... Вчера го видях с РАЛИЦА- на хлебаря жена му, чукаха се в лозята!
Д–Р ПЕТРОВ
Стига бе! С РАЛИЦА?
РАНГЕЛ
Сега! Като ти казвам! И пак, свиреше й на китарата... Има нещо в тая китара, казвам ти! Този...
ФИЛИП
...бе не му е чиста работата... От къде се взе...
Д-Р ПЕТРОВ:
Рачо, я иди го доведи тука тоя елемент...
ИНТ.-ДЕН- РЕСТОРАНТ „ БЕЗГРИЖНИКА”
ВИЛИ влиза в ресторанта. Той е усмихнат с блага физиономия.
ВИЛИ:
Добър ден! Искате да ви
посвиря...?
Д–Р ПЕТРОВ (строго)
Как се казваш, бе?
ВИЛИ:
Какво значение има името...Замислете
се, нито дърветата, нито птиците
имат имена, само хората...
Д–Р ПЕТРОВ
Виж, момче, не ми се прави на
Интересен... Дай си личната карта!
ВИЛИ:
Нямам!
РАНГЕЛ:
Видя ли, казах ти, че е
Нередовен... Чшшш, алоо!
Казвай, какво правиш тука!
ВИЛИ:
Нищо...
ФИЛИП
Ах, нищо? Сигурен ли си?
Да извикам Ралица? Тя може
и да не е на същото мнение
ВИЛИ:
Съжалявам господине,
не познавам
жена с такова име.
РАНГЕЛ:
Не познаваш, ама я
изчука в лозята?
ВИЛИ се насоча към изхода на ресторанта.
Д–Р ПЕТРОВ
Чакай, чакай... Рачо,
млъкни бе! Аз съм доктор!
Виждам, че куцаш, какво ти
е на крака?
ВИЛИ:
Като малък тичах и паднах по
стълбите. От тогава съм все
така...
Д-Р ПЕТРОВ кима с глава. ВИЛИ тръгва към вратата куцайки. Без да види, докторът го настига и неочаквано го удря по болния крак със сила. В този момент ВИЛИ изстенва от болка. Вижда, че Д-Р ПЕТРОВ отново замахва с ръката си. В страха си ВИЛИ побягва и се качва на една от масите в ресторанта без да куца. В този момент на лицата на ФИЛИП и РАНГЕЛ се изписва изненада. ВИЛИ не е куц. Докторът се приближава до него и го гледа сериозен.
РАНГЕЛ:
Я, го виж само, копелето!
ВИЛИ (към доктора)
Моля те! Не ме удряй, чакай!
РАНГЕЛ ядосан се засилва към ВИЛИ. Докторът се опитва да го спре, но РАНГЕЛ замахва и със силен удър сваля ВИЛИ на земята. Той си удря главата и изпада в безсъзнание.
ИНТ. НОЩ. ДОМЪТ НА Д-Р ПЕТРОВ.
Нощ. ВИЛИ се събужда в къщата на Д-Р ПЕТРОВ.
ВИЛИ
Аз... Благодаря...
ВИЛИ става, облича се и се запътва към входната врата.
Д–Р ПЕТРОВ
Чакай, момче!
Докторът стои и гледа как Вили се храни. Вили оставя вилицата. Погледът му попада на снимка на младо момче.
ВИЛИ
Това синът ви ли е?
Д-Р ПЕТРОВ
Умря... преди две години...
Наркотици...( хвърля
демонстративно на
масата свити цигари марихуана)
Бяха в китарата...
ВИЛИ (ядосано)
Да, обикновено там седят...
Д–Р ПЕТРОВ
Слушай, на твоите години
съм работил по 20 часа! Виж се,
здрав, корав мъж си! Не те ли е
срам? Да злоупотребяваш със състра-
данието на хората...Да ги караш да ти
дават пари, защото си куц.
ВИЛИ (става от масата)
Никой не съм принудил, пари ми дават,
но защото свиря хубаво, а не защото
съм куц.
Д–Р ПЕТРОВ ( вика)
Ти не си куц!
ВИЛИ
Куц съм, и цял живот съм бил!
Ясно ли ти е? Какво знаеш ти?
Живееш си в лъскавата си къща с лъс-
кавата си кола отпред...И нищо!
Куц съм!
Д-Р ПЕТРОВ
В душата си куц ти!
Изчезвай от тук!
Баща ти сигурно се
срамува от теб!
ВИЛИ тръгва към вратата. Стига до нея. Спира се.
ВИЛИ
Баща ми умря!
ВИЗИОН(Вили разказва на доктора): Малкото момче стои здраво и изправено до китарата си и яде вафла в подлеза. Приближава се баща му, който взима вафлата от ръцете му. Пиян е.
БАЩА МУ:
Слушай, пикльо, започвай
да се правиш на куц и да свириш,
защото наистина ще ти счупя
краката!
Край на визиона.
ВИЛИ
Той ме направи такъв!
По 24 часа без да съм куц,
куцах! Така че...куц съм! Не мога да
бъда друг, не мога
това съм аз! (разплаква се)
Д–Р ПЕТРОВ
Момче... На синът си не помогнах...
Но на теб може би...
ИНТ.-НОЩ- ДОМЪТ НА Д-Р ПЕТРОВ. СТАЯТА НА СИНА МУ.
Д-Р ПЕТРОВ
... Когато разбрах, че е загазил
вместо да му помогна, изгоних го!
Лицето му беше изпито, тъжно...
Не можех да приема, че аз съм един
от най- добрите лекари в околията, а
собственият ми син е наркоман. Избяга
от града. Следващият път, в който го
видях беше в моргата!
ВИЛИ
Съжалявам!
Д–Р ПЕТРОВ (изважда една китара от гардероба)
И той свиреше! Все му се карах,
че ми надува главата...
ВИЛИ
Може ли да я видя?
Д–Р ПЕТРОВ му подава китарата на сина си. ВИЛИ я взима, оглежда я. После присяда на леглото и засвирва на нея нежната мелодия. Очите на доктора се напълват със сълзи. Той не отделя поглед от снимката на сина си. ВИЛИ свири със затворени очи, чувства музиката.
ВИЛИ (спира да свири)
Ще тръгвам... Съжалявам,
че ти виках. (става накуцвайки)
Д–Р ПЕТРОВ
Нали е мъртав?
ВИЛИ
Кой?
Д–Р ПЕТРОВ
Баща ти! Щом е мъртъв, значи е
време нещата да се променят, нали?
ЕКСТ.- ДЕН- ПЛОЩАДЪТ НА ГРАДА.
Сутрин. РАНГЕЛ и ФИЛИП както и още няколко мъже са на една от пейките на площада и пият кафе. В далечината ФИЛИП забелязва докторът да се приближава, заедно с някакъв млад господин в костюм.
ФИЛИП
ПЕТРОВ идва... Кой е този
с него?
РАНГЕЛ
Чакаше инспекция, може да е дошла...
Когато двамата мъже стигат до тях, за огромно учудване всички разбират, че това е клошарът с китарата. Докторът се здрависва с ВИЛИ.
Д-Р ПЕТРОВ
Вземи ги (подава му пари)
Ще ти стигнат докато си намериш
нова работа.
РАНГЕЛ:
Виж ти, копелето се извъди
голям тарикат. Докторе, преписа ли
му къщата си? А колата?
ФИЛИП (приближава се до доктора, прошепва му):
Докторе, да не полудя! Какво си направил с този лъжец?
Д-р ПЕТРОВ
Той не е лъжец! Той започва наново.
Аз само му помагам да започне!
РАНГЕЛ:
А, човек ще правиш от него! Ами, вземи му китарата, поне да няма с какво да проси!
ВИЛИ стиска ръката на Д–Р ПЕТРОВ. Поглежда го в очите. Тръгва. ВИЛИ се губи все повече и повече от погледа на мъжете. Обръща се и помахва за последно на доктора.
ВИЛИ върви по пътя. Пред него спира с колата ЖЕНАТА с червеното пежо. Тя поглежда ВИЛИ, познава го. Прави му знак да се качи. Вили не се качва. ЖЕНАТА се засмива ехидно.
ЖЕНАТА:
Сменил си дрехите, а?
Да ти кажа, така ми изглеждаш
още по- жалък.
ВИЛИ продължава по пътя си. Той взима китарата в ръцете си и докато върви започва да свири. Той се спира срещу вятъра. Затваря очи. Оставя китарата си на земята. Съблича скъпите дрехи, с които е облечен. Отваря калъфа на китарата и вади от там старите си и окъсани дрехи. Облича ги. Костюма и парите захвърля в тревата. Взима китарата и тръгва по пътя.